Как харесваме?
Човек би рекъл, че като че ли Кант, съобразно Аристотел, развива две естетики: тази на времето и пространството и тази на красотата; ах, съгласно с физическата и съответно, да, с "мета-физическата" философия. Но ще покажа как не друго, ала именно етиката на Кант, взаимосъгласува двете, сякаш разсечени от Аристотеловата етика, етиката на благото, естетики; пък и направо отхвърля мета-физическото (в "първа" спрямо, видиш ли, втора философия) обособление.
Аристотел. Физика. И т. н. до Кант. Че времето и пространството се взаимосъотнасят симетрично (археотсъждането, затапва се историзмът), извежда ги в трансценденталия вътрешното сетиво, нарушавайки обаче симетрията им, стига се до трансцендентално (в собственост) пространство | феноменологично време, връзката е интуитивна, тя е времето феноменално. И ето по Хамилтон записа: - i² = - j² = - k² = 1. Историята започва.
Айнщайн и съответно Бергсон се оспорват един другиго, пренебрегвайки Кант. За да закукурига Хайдегер: и ето (в da-sein) смисъла! хоризонт, наглед, битие, пространството феноменологично, т. е. екзистенциално (опит). А отсъждането? Универсията? Как така отрязваш предпоставката? Трансцендентното и, значи (като аперцептивна спонтанност), трансценденталното. Какво е "екзистенция"? Нашият човек е злоупотребил с Хусерл, пренебрегвайки... Кант.
"Отсъждане", казва Кант. Звездното небе над мен и моралният закон в мен. "Колкото по-често и по-продължително размишлението се занимава с тях" (пр. Ц. Торбов). Сиреч нужни са итерации на отсъждане (комуникация, образователен навик, познавателно постъпление). Ах, не може, откривайки трансцендентното, да се скрие "способността" (иманентното)! "Дяволите да го вземат Господ!"
Иде на помощ Хусерл със своето (казвам аз) "осмислящо отсъждане", разговорът в дълбочина (меката смърт). Изпълва се Хамилтоновият запис... "Ain't no love in the heart of the city." Тук живеем, тук! Отчуждението...
Ами... ако, Сократе, го обърнем? Алгебрата позволява. Получаваме:- 1 = i² = j² = k². Абракадабра! Екзистенциално време, феноменологично пространство (т. нар. хиперпространство), наглед, битие, феноменално пространство, хоризонт, времето феноменологично, смисъл, любов... "любовта". Пронизва се интуитивно в задълбочаващо се отсъждане - уви, отсъждане - линията. Понеже... ain't no love in the heart of God.
Екзистенциалното време - то е и екзистенцията. Тресавище. "Назад, назад към Платон, естетиката на благото!" Влюбеният Хайдегер (този на Хана Арент) ... Не с "метафизиката" е на Хайдегер по същество проблемът, а тъкмо, да, тъкмо въобще с физиката, с един мъртъв господ.
От статията ми "На оня свят"
