(една илюстрация)
10 март' 2021. Някога, когато бях заклет металист, приемах за кощунство да се слуша "американски рок". "Що за оксиморон", казвах си, "не спомняйки си" как рокът е преди всичко рок-ен-рол и че рок-ен-ролът (както и Френската революция) се ражда неслучайно в САЩ. Но аз днес, с Lzzy (Halestorm), еманацията понастоящем на Американския рок (и нация), бих могъл да съпоставя аналог; да, холандската певица Floor Jansen плюс норвежкия китарист Jørn Viggo Lofstad, т. е. рок-групата Northward. Албумът, едноименен' 2018 (единствен засега) - и по-специално сингълът (клипът) "While Love Died". Та Floor е Lzzy, Jørn е Joe. (Последният засега на Halestorm също е от 2018-та, "Vicious".) Не че иде реч за репликация, о, напротив - за функционална идентификация; конкуренция може би? Пускам за n-ти път, разтуптява ми се сърцето. Убийствена пулсация. Floor е много секси. Само
че... като да се целуваш през стъкло. Защото и певицата, и китаристът, и най-вече издателят (Nuclear Blast), продукцията, са полирани, скроени са откъм рок-ен-рол тясно, да, европейски са (компресията стяга като в астма);
и тъкмо тук е по същество подражанието, сиреч опит за подражание, техничност, отчуждението да не влезеш в орбита. Ала мимикрията е друго, мимикрията върви ръка за ръка с репликацията: "уникална дружба". Що за оксиморон! Спомням си... Ето видеото:
Floor, Цвета, и още повече за холандка... Ето нещо наистина цветно:
