Предлагането не се задоволява с търсенето, ала търсенето се задоволява с предлагането, та предлага от негово име (пък обратният вариант е неикономичен). Сиреч търсенето е инициаторът в ситуацията. Но ето как необходимостта за разрешаване на основния икономичен проблем се състои в достатъчност, раздвоява се:
1) че търсенето би трябвало да прави така, щото предлагането да се задоволява с него (безхарактерност, хората поотделно сме способни, но ето, страхливи - водач);
2) или че търсенето би трябвало посредством (иначе би било неикономично) реклама да определя предлагането (отсъства общност, хората заедно сме смели, но ето, неспособни - общностна харизма).
Ето, управлява ни условността. И нима страхът ме приобщава (в смелост), а неспособността ме уединява (вспособностява)? Излаз (необходимост за разрешаване) не би бил възможен. Аз съм недоволен, казвам съответното (обратното): че страхът ме уединява (в способност), а неспособността ме приобщава (осмелява); и... да, за "2" съм.
От статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
