Тук съм без запетая: понеже живея да общувам вместо да ме командват. Ала емоционалността има за свой зародиш такта, както пък тактът - емоционалността. "Сблъсъкът" помежду им би бил, значи, външен, да, протоклетъчен, клетоизграждащ. Та логиката сочи за изход от "войната", че "бойният" в спецификата си такт се закрепостява зад темперамент, а "бойната" в спецификата си емоционалност се структурира тактически. Сиреч иде реч за (хванати по-горе) универсален темперамент и универсална тактика. Емоционалността, ето, надлита тактиката, но тактът подкопава темперамента, разминават се в ефир взаимооблагородяващи се. Изказване както емоционално, така и нетактично. И съм тук без запетая: понеже живея да общувам вместо да ме командват.
Заключението към статията ми "На оня свят"
