Зная какво, ето, правя от себе си.
Забележка (екзистенциалният статив): че Сартр/ Шопенхауер не съумяват, щото функционално да свържат "помня се" (суб-екцията) с "поемам/ не поемам отговорност" (об-ективацията); имали са понятие за функционална идентичност (ин-дивид-уацията, що Ницше уклончиво свързва в проект), нежели обаче за идентична функция... Киркегор ги свързва присами границата; но границата не изяснява функционално функцията, прояснява я с оглед към окончателност, без да се съобрази (по L. E. J. Brouwer) как самият този оглед също е функционален. (Аз, където Ницше уплътнява, обезплътявам, а където обезплътява - уплътнявам. Дарвин пък се самозабравя.)
От статията ми "На оня свят"
