(End-User License Agreement)
John Baizley & Gina Gleason, акустично
"'Oh, this apple makes me sick',
Cries the pig upon his stick"
Че вместо да живеем, ползваме живота, както и той - нас. Песните на Lzzy се състоят от фразеология, а песните на Джон (Джон по образование е художник) са образни, обобщават се във фразеология.
Много тъжна и същевременно изразителна песен, телата се продират от вопъл...
Изключителна хармонизация от страна на Джина, и китарно, и вокално.
Видео:
John Baizley & Gina Gleason, акустично
Много красива песен...
Момичето е с уникална способност да хармонизира;
става ясно как тя в определен и въобще неопределен смисъл го е спасила.
Видео:
"Pale as the rose or the shadow it throws"
Песен на John Baizely за обезкървената свобода.
Който разбира защо харесвам Lzzy Hale, ще разбере и защо харесвам Gina Gleason. Акустично изпълнение в крайградската природна пустош по сумрак, лагерно, без сцена и публика; видео, 2019' началото на юни (двучастна е песента), вкл. соло на контрабас:
Когато, окрупнявайки се, не си кълвем в градинката, но се изправяме и вече изчерпателно твърдим, се закрепостяваме извечно, самообсаждаме се, очертаваме съзнателно около си без излаз и перспектива граница, построяваме хоризонт, да, един предел без перспектива за излаз и правим, значи, възможно да бъдем без изход или себеразширение, да бъдем щурмувани от съмнения, да бъдем просмуквани от мъглата на съмнението. Как махваме с ръка, прогонваме пред очи някакво смущение, току се мерне в пъстроцветното ни пладне пеперуда в мимолетен лупинг. Зачеква се, насъбира се, отприщва се, освобождава се хала, могъщество. Нещо се организира, налита, нахлува, извира и струи от небитието пак и пак, без да можем да черпим било свръх, било изпод себе си ресурси, бентове, нито да маневрираме. Знаем всичко: че сме точно толкова силни, колкото е противникът. Сами сме си въобще ресурсът и маневрата, бентът. Налага ни се просто да контраатакуваме, излезем и устоим с цялата си мощ, цялата мощ, оказвайки се сами на тихо срещу своите собствени стени, да, при точицата, където да се разположим, развием, разгърнем... Земята. Нейните чужденци, нейните пришълци... "Хей, докога, спри се, нека просто си подадем ръце през оградата, нека родим нещо заедно, една истина!"
Допълнение към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Схема, щото вкупом да захвана 13-имата най-известни философи:
1. Контур - преход - размивка
- физика (граница: отворено & затворено)
Талес - "вода" | душа
Анаксимандър - "собствен въобще грунд"
Анаксимен - ефирна мяра
(милетците)
2. Рационалия | реалия
- вторична метафизика
Питагор - число
Хераклит - логосът: "огън" и "пламък"
- везна, залавна точка към Зенон
Левкип - пълно и празно (инверсия при Анаксагор)
Демокрит - същностна атомарност (инверсия при Хераклит)
- вторична физика
Анаксагор - космичен ум (самоотражение)
Емпедокъл - привличане и отблъскване
Допълнение към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Да почивам в мир - да не ми се прави изречение.
P. S. Благодарен съм на моя учител и/ или приятел (не зная как е правилно да се обърна към него), че своевременно ми подсказа нещо недовършено (link) за статията ми "Дяволите да ни вземат" (link) ... Изслушах с трепет вчера в гората първите 10 (по около 20 мин.) лекции на Peter Adamson по история на философията (historyofphilosophy.net), т. е. до Анаксагор вкл. Надявам се да продължа.
(Това е и ролята, която на подобна статия ми се ще да възложа - да разполагам с референция, завещание.)
P. P. S. Изслушах днес и за Емпедокъл, плюс обобщителната, 12-тата лекция.
Недоразуменията имат своето място във времето (понеже емоционалността, бидейки намерение нежели убеждение, е въпрос на стил нежели на жанр).
(Анаксагор)
Прозрачна, самоотразяваща се в безличие смес, пораждат се локално съотношения, зараждат се повсеместно фракции, биват разпознавани, групират се, отделят се, та действително се взаимопроникват, внедрявайки в съответния уклон и степен (т. е. множественост) отражението; и единственият недостиг на всичко това е, че съставлява чиста представа. (Недоразуменията имат своето място във времето, понеже емоционалността, бидейки намерение нежели убеждение, е въпрос на стил нежели на жанр.)
Допълнение към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Топлата аудитория в студено помещение... Орландо, 8 авг.' 2019
Акустично: John Baizley & Gina Gleason
Тя е отскоро, 15-ина години е по-млада от него... Ами тя, редом с емоционалната си аура и техническите си умения, китарни и вокални... тя извежда тук и спойката, своето най-разтърсващо притежание: хармонията*. Искам да кажа, че способът, по който Джина хармонизира песните на Джон, прокапва сълзите ми до прегрята пара.Песен на проправящия си с кървящо сърце път бездомник.
"When we finally awake,
We'll burn our bodies on stakes;
A tower of ashes and sawdust will lay
Where our castles were made."
Видео:
Цената беше да изговоря всуе първите пет десетилетия от моя живот... Аранжирах по схемата на "Светът като воля и представа" (вкл. "Четворният корен...") статията; получи се едно много компактно изложение на функционалната философия (pdf): link
"So far so good... so what!"
Т. нар. "референтна стойност"
Прилив (непонятност). Сработването (исторично) като съобщено (човешки, т. е. едно синтетично) съпричастие. Но ето емоционалния разум: как животът избива в квантова неопределеност (интуицията, тялото, физичен наглед, аналитични съждения апостериори), волята - в хаос (душата, математичен наглед, екзистенциална диалектика, аналитични съждения априори), благото - в емоционален наглед (трансцендентална метафизика, "танцуващата звезда", духът). Но какво е живот, какво е воля, какво е благо, какво е човек?
"Казвам ви: човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда" (Ницше, "Тъй рече Заратустра", Предисловът, 5, пр. Ж. Гълъбова).
(кацнал дявол връз църква)
Априорни положения (илюстрация):----------
* Живец феноменално (първият гръцки бог); пък квантовата неопределеност** Битие: миг подир условието "на" възможността "за" падане.
Небитие: миг подир условието "за" възможността "от" падане.
Трансценденталното тук е във функция: "нулев подтик" (т. е. "отявлен порив").
Предлагането не се задоволява с търсенето, ала търсенето се задоволява с предлагането, та предлага от негово име (пък обратният вариант е неикономичен). Сиреч търсенето е инициаторът в ситуацията. Но ето как необходимостта за разрешаване на основния икономичен проблем се състои в достатъчност, раздвоява се:
1) че търсенето би трябвало да прави така, щото предлагането да се задоволява с него (безхарактерност, хората поотделно сме способни, но ето, страхливи - водач);
2) или че търсенето би трябвало посредством (иначе би било неикономично) реклама да определя предлагането (отсъства общност, хората заедно сме смели, но ето, неспособни - общностна харизма).
Ето, управлява ни условността. И нима страхът ме приобщава (в смелост), а неспособността ме уединява (вспособностява)? Излаз (необходимост за разрешаване) не би бил възможен. Аз съм недоволен, казвам съответното (обратното): че страхът ме уединява (в способност), а неспособността ме приобщава (осмелява); и... да, за "2" съм.
От статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Сн. Joe Hottinger, 25 март' 2021, Instagram (link)
Lzzy Hale
West Hollywood, CA
Сократ (Киркегор). Личността е лицето с достойнство: да обръщаш гръб, без да се обръщаш гърбом. Сиреч достойнството е отнасяща се към метафизиката на стила диалектика на жанра. Достойнството, бидейки връх ("как хубаво е хубавата музика да няма край?"*), е склонно (мефистофелски против Мефистофел) да се търколи към свое подножие, своя граница, една вписваща се в метафизиката на жанра диалектика на стила, един минимум, един екстаз, едно извращение. И към, значи, екстремум, откъдето личността се отваря в лик. Разпада се на сим-фонично и песенно начало животът; ето чистите жанрове, оплодителната двойка. Съобщава, удостоява я стилният произход. Музика, романтичната съвест, вечната женственост, упованието (Регине). Кой (заедно с Фауст) възкликва? Ами Ницше**, отправно гръцката сценична трагедия, има предвид диалектика на физика и метафизика, опиянение и съновидение, Дионис и Аполон, Дионис пак и пак под маската на Аполон; и че пълнотата на живота би се заключавала тъкмо в един наяве Дионис. Ние. Сценичността въдворява в живота, очаква се ("на куково лято") пришествието. Уличава се достойнство. Сократ (Киркегор).
----------
* "To be or not to be"? "Verweile doch, du bist so schön!"От статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Днес, Благовещение, 25 март' 2021, навършвам 49 години. Би било лицемерно да заявя, че ми се ще да не съм се родил: ще ми се да вдишам благата вест, която ме зачева. Пожелават ти здраве, вменяват ти да си нареждаш "другото"... защото "наближаваш 50". Успокояват се. Обнадеждават се свише. Божието - Богу,
кесаревото - кесарю. За моя сметка, както аз - за тяхна. Квазиделикатният тон иде да разпали у теб угризенията. Аз, осмелях ли се да бъда искрен, бих поздравявал с обратното. Раждам се непрекъснато, та всяко вдишване ми е като за пръв път, пресича се, въздъхвам. Чувството за вина не ти позволява, щото истински да се родиш, истински да те заболи. Никой не ти е виновен. Няма ги добрите и лошите. Най-мъдри у нас са мутрите: че си пожелават късмет. Профилиран човек съм, стилизирам се, държа на жанровото начало в живота, нежели на стилното. Чистите жанрове въобще в живота са два, животът сам по себе си е двуначален: песен и симфония. Те не бива да се смесват в бъркоч: съобщава ги, удостоява ги стилният им произход. Пълзя, уви, сред жанрови духом (било обущар, било професор) люде, свеждат се в по-висока или по-ниска степен стилно към достойнството, което носят, което всеки за жалост носи. Обръщаш гръб, без да се обръщаш гърбом. Но ето я, тя, от картонената торта, скромно, ала впечатляващо, разцъфва, ухае на рок, да, може би на пот, напълва с цвят и badassery контурите в скицника. Lzzy Hale, "Morrison* Hotel" (The Doors' 1970), West Hollywood, California, 24 март' 2021, съдийство в рок-състезанието "No Cover", свалила си е маската, карантинната, под карантина е; сн. Joe Hottinger, китаристът и фотографът, той винаги е до нея, присъединил е горе-ляво прозореца.
6 мин. Gina Gleason и приятели
Всеизвестното буги на Van Halen
Неземно изпълнение, видео:
Lzzy Hale, 24 март' 2021, Twitter:
"Demand it! then the suits will have no choice" (link)
----------
P. S.
Lzzy Hale, ляво + Caity Babs, дясно
Тече втори ден от музикалното състезание "No Cover", чийто съдия познайте кой (заедно с Алис Купър и още трима) е. Пък Caity е популярна рок-радио-журналистка.
Провежда се при закрити врати в Холивуд (карантинно), заснима се за излъчване.
Учихме в студентството си (90 - 95-та г.) предмет "Хидро- и пневмомашини и съоръжения", т. е. помпи и вентилатори (откъм флуидната им страна). Преподавателят, понеже специалността ни беше "Електроснабдяване и електрообзавеждане", реши да се пошегува: "Какво толкова го съзерцавате тоя ток, тече нанякъде..." Сетне се обеси, децата му бяха го изоставили. Споходи ме днес
(24 март' 2021) отговорът.
----------
* Равностойността е условието за възможността от различие.
** Не-прекъснатостта е условието на възможността за прекъснатост.
Раз-личие в прошествие.
Сн. и загл. Joe Hottinger
21 март' 2021, Instagram (link)
Обедната почивка, The Great Lzzrd се е излегнал
----------
Съм ли?
Подзаглавието на статията ми "На оня свят"
(културната антропология като проницание)
Култура, благотворителност, производство, финанси. Ето пример за общностно събитие: че производител организира благотворителен концерт; плаща за концерта, правейки си чрез въобще продукцията реклама, като пък постъпленията отиват при благотворителя и плащаме, значи, на себе си визуално, ведно с косвено отбивката и със, значи, придобивката, ре-кламираме се. А идеята конкретизирано е, щото за максимален ефект четирите компонента да принадлежат на общо за всички тях направление от човечността (музиката, да речем).
"Hey, Freaks! Remember we partnered with Soundcore audio on their latest earbuds, right? Well, guess what? We will be performing as part of SoundcoreCares, a special virtual charity concert on April 3rd, with all donations going to MusiCares. Any donation from $1 or more gets you a standard ticket, and there is also a VIP package available, which includes a set of red Limited Edition Liberty Air 2 Pro earbuds, plus a virtual backstage hangout with us and the other artists! Click the link to donate and get your ticket now!"
Lzzy Hale, 22 март' 2021, Instagram (link)
Клише, дето трябва да бъде. Ясно е като бял ден. Бял ден за тях, а за нас? Ами бял свят. Намира си в тия карантинни времена момичето работа... L(i)zzy се е "научила" първо на "това", държи на него; и едва сетне - на "работа".
6-минутна епифания
Което в сърцевина, и за тях, и за нас, изисква изясняване, е пътят. Понеже общността, както с пръстените на дърво, ала митически, се развива изначално през култура, благо-творителност, производство, финанси. Достига се на шир и длъж граница, откъм която по стъблото соковете се отразяват към началата, за да се възражда общността непрекъснато. Сиреч проста работа - не и за тях, нито, уви, за нас, "природните", "елитарните", "вкоренените", вечните, но временни, митичните, платоничните...
Че водачите в историческото превъртане (абордаж) се числят към такелажа.
Изводът от статията ми "На оня свят"
1. Гносеология. Политантропологията в общност разглежда общината обществено, занимава се с държавно обществознание; пък политестетиката в частност определя държавата за общност, чиито намерения са политически, сиреч чиято политика носи исторически убеждения.
2. Онтология. Византия е като откъснатата опашка на гущер, общност с исторически намерения, убедена политически.
3. Естетика. Никога Аспаруховата общност не е била държава.
4. Етика. Родната ни общност почива понастоящем на исторически намерения, излъчвайки политически убеждения.
Нека превъртим историята си!
P. S. 23 март' 2021. Едва - честен кръст! - сега, след като написах гореизложения текст, потърсих* и узнах, дето на 8 февр.' 2014 в София (по повод Делян Пеевски) е учредена ПП "Нова България"; мотото е, забележете, "помни миналото, създай бъдеще" (link). IT дава възможност.
Heavy Metal!
Съдбата ми е да преоткривам колелото... на съдбата.
22 март' 2021
Lzzy Hale, Twitter
"For the most part in certain karaoke bars no one knows me, so I get moms, and kids alike, telling me I need to be on 'American Idol', or that I should pursue a career in music" (link)
"I love my Freak family; know that I'm always here, always stalking..." (link)
"Music is life, and the fact that we get to connect thru music is such a beautiful thing" (link)
"You all have saved me more times than I can count; this is more than music, more than a career, this is human connection" (link)
"Just because I'm on stage, and you are in the audience, doesn't mean we are disconnected; we ride the same wave" (link)
Тя дори Ницше засрамва... Трябва, трябва да се захвана да сбера афоризмите на Лизи!... Отчаянието ме срива, цялата ми мотивация, всеки ме апострофира, всеки ме пита "с достойнство" какво по цял ден правя, би искал уж да бъде като мен; чуждите ме опипват с въпроси как поемам издръжката си. Не мога да се затворя без въздух. Залепен съм за Лизи и това ме държи актуален в надеждата... Хиляди са, обозначени са, редактирани са, готови са, притежавам ги, нито ми се налага да превеждам... но нахвърляни безразборно, да, като в обискиран архив. Нужен ми е месец на откъсването, месец да не мисля как не се препитавам, месец да работя! Окуражителна, изрично и безукоряващо, дума би била достатъчна да замести упованието. Аз просто чакам да падне таванът. Пиша текущо. Защото тя не е опиум, не е извинение, не е мерак! Не съм chain smoker - тя, напротив, е росата в съзнанието ми! А човек преди всичко диша. Свестният у нас считат за луд. Те или се себеквалифицират "практици", или отявлено (като Х. Александров) са коджакафалии в "ничия" хранилка; или, заедно с мутрите, попадаме някъде в средата. Превърна се у нас в "трансцендентална аперцепция" интелектуалната собствено професия. Защо "ми" е да узная да решавам квадратното уравнение? Има отвън кой да тактува. Бих могъл да се уредя/ си платя да издават поезията ми. Виж, статистици "се" търсят. Логически позитивисти в света на родообщинната оправност. Heavy Metal!
----------
Joe Hottinger, Instagram (link)
Аз учих уж 5 години за инджинер и уж работих 15
"A New Day Yesterday" (1969), беше ми най-сетне предречено да се заслушам: да се заслушам в Jethro Tull, да, докато флейтата беше китара.
Gina Gleason плюс... май състуденти, 2009-та, видео:
И казвам ви: "да се научим да работим", ала при това общувайки наместо че сме подвластни! Трябваше оттук да започна.
Става дума за извлечението от статията ми "На оня свят"
P. S. Споря по темата ежедневно от много години с много хора у нас, близки и далечни; и всички те се придържат о "силата", връз която стъпва "обществената" им походка.
Нуждаех се от философска подкрепа (колкото философска, толкова и подкрепа).
6-минутно видео под домакинството на Fender: Mateus Asato (автор) + група & Gina Gleason (гост), електрокитарен тандем (Gina е рекламно лице на Fender). Съчинението е виртуозно; пък за изпълнението да не говорим. Смея да твърдя как - освен с Джина - не съм запознат с друг, чийто дух и харизма да са в толкова пълно единение с инструмента рок-китара, дори Еди ван Хален! Чудесен звук и картина, но левашко смесване, заснемане и видеомонтаж:
Извън функция, извън перспектива
Мотото на статията ми "На оня свят"
P. S. Да ядеш в кино пуканки е... американска класика. Недоимъкът до ден днешен във философията: ами тъкмо метафилософстването, проклятието "мета", способността, неспособността да се произвежда собствен резултат, да се извеждат самостоятелно предмети, критиката. Кой е предметът на автомобилостроенето? Продуктът е ясно кой е. Не е ясно - въобще - какъв е. Ала философията е призвана да произвежда въпреки всичко предмети, нежели просто обгрижвайки производството на (в най-широк план) продукти. Та доказателството е, че няма как извън "философия на" да се изясни кой е на философстването предметът; категоризация, или дори по-назад - мимикрия, битие. Пък аз... Богословите потриват ръчички: продуктът е ясно кой е, понеже въобще не е ясно какъв е. Смисълът какъв е. Мой, тук, в Шумен, приятел нарече философстването ми "метализъм", правейки знака... Върховната тъпотия е да се пародира без пренос зверството. Да се пресмята Числото на Звяра. "Money, money, money - always sunny in the rich man's world." Lzzy е обаче самият преносен звяр, дзверът, безкрайното заостряне: като да се напреки издърпва и въздига с Феята на доброто покривалото на света. Току съм настинал, зъзна, свивам се гол-голеничък на кравай. "Мамо, мамо..." Горещо е. Мигар ще се мина! Ще полетя, ах, ще полетя като стрела! Прочетете по себе си това:
"Power and dominion are taken by the will;
By divine right, hail and kill!"
Manowar, "Hail and Kill". Върховна тъпотия. Вторият ред би бил ироничен упрек - не и вече с първия. Освен ако... Прочетете сега през мотото. Май, май... "Септември ще бъде май." Истината се заплаща с ирония. Ето що в замяна ме научи Лизи: да придавам на тъпотиите безднена дълбочина, да сривам и провалям тъпотиите като такива, да въздигам от угарта и наблюдавам в ръка кълбо от кристал, да жестикулирам като културист, да застивам в купа, трофей, да опредметявам во истине философски; да се раждам, вместо да се привеждам пещерно... Както например да разпукваш пред компютъра пуканки за микровълнова: помазание, романтика повсеместно; at the Rock show:
"Дуо пеехме в дъжда,
пеенето ли изобретихме...
А небето бе заря
с милион, безчет слънца.
Затанцувахме с дъжда
в стъпките от стари филми,
смеехме се, две сърца
търколили се по хълма."
Завършва с функционално обстоятелство, не поставих запетая... Не го написах аз, преведох го. Една от най-хубавите песни, писани някога. Нека я чуем, "Poison Street" на Justin Sullivan, англичанин, New Model Army. На това пеене му трябва динамика, трябва му Лизи, трябва му една простичка размяна на местата, една панделка, едно обвързване, слънцата и сърцата да се хванат едно с друго алабрачка, да изчезнат облаците, калта, предстоящото засушаване, напукване. "Топъл дъжд, чакан дъжд, плиснал в миг и отшумял" (Петър Караангов, "как светът изведнъж стана по-красив и бял") - обстоятелствен преизказ, що извиква белота, "motionless in white". "Топъл дъжд, чакан дъжд, плиснал в миг и отшумял", приказка, вторият стих е паразитен, та:
"Дуо пеехме в дъжда,
пеенето ли изобретихме...
А небето бе заря
с милион, безчет сърца.
Затанцувахме с дъжда
в стъпките от стари филми,
смеехме се, две слънца
търколили се по хълма."
Слънцето в перспектива, огън...
MusiCares Foundation,
19 март' 2021, 6:30 PM EST, YouTube,
"Mental Wellness in the Music Community",
1 час и 20 мин. видео-дискусия
Гости:
Andra Day, певица и актриса;
3 номинации Грами;
Златен глобус за главна роля
във филма "The United States vs. Billie Holiday" (2021),
номинирана е понастоящем за Оскар за същата роля
Michelle Williams, певица (Destiny's Child);
Грами' 2002 (при първа номинация) + 6 номинации
Kelly Price, певица;
9 номинации Грами
Lzzy Hale, певица;
Грами' 2013 (при първа номинация) + 1 номинация
Заключението към статията ми "На оня свят"
Всяка моя непринуденост не срещаше друго освен отрицание: но може би улавяха чужда закваска, чужда почва, някаква безпочвеност, която да придойде. Не се живее с идеали - живее се за тях. Пронизани са, надбягани са, впримчени са по протежение, прекъснати са, носят се като дим над вода. Тук съм, тук съм все още; and a fire in the sky.
Дейност. Набеждение. Дейността изпреварва действието. Бездна. Ние... Ти. Петте сетива и вътрешното. Човек, казвам, не е... животно: отваряй си очите на четири!...
Пък закрия ли едното си око, виждам от центъра на кълбо, и виждам нюансирано, и виждам, значи, лъчево, идейно, търпеливо; и виждам приземи. Затварям си очите критично, да, на фокус...
Ала отворя ли и двете си очи, проглеждам, изгубвам се визуално мигом сред нещата, извръщам се и виждам вече разгънато по категории, та виждам върхово.
Т. е. виждам в такъв случай членоразделно, и чувам - членоразделното е битието.
И гледам, ах, свише, и току забравям романтично, че всъщност виждам стереоефект, едно нищо, и че поначало, оказва се, виждам достатъчно...
И виждам, значи, в двулъчево пресечие. Но ето, разликата от два лъча е определена плоскостно, поставена е квазисферично, да, в тази или онази сфера. И нима е от значение как хорда е по сферата!
Ала частното, съотношението на лъчите се еманципира обемно. Сблъсквам се с William Rowan Hamilton. Координация. Неизбежността битието да бъде човешко, пренос - пренос пак и пак, за да стъпиш.
Идеалът като проблем: харесваш по начин бидейки или свободен в любовта, или влюбен в свободата. Ние...
Уводът към статията ми "На оня свят"
Чух из оня ден от зарзаватчията приказката, че в женското сърце винаги се намира място за още един... Жената има (пред мъжа) преимуществото в изключителност как би могла около си да надвива отсъствието у себе си на романтика. Вземам за пример Lzzy Hale: "Fav bird is a tie 'blue heron' & 'vulture' (link), I've made friends with both; least fav bird - geese (link)" (16 март' 2021, Twitter). Живеещата с (нежели в) отсъствие на романтика жена, ала без да надвива - ами би си рекла от рода на "обичам съпруга си и съм длъжна да го харесвам, защото пък обичам и любовника си и съм свободна да го харесвам". Хистеричен "избор" кого спрямо другия да харесаш. Художествената литература и есеистиката не се, разбира се, интересуват от сама по себе си хистерията... Големият, преходният мъченик на романтиката, както знаем, е Фридрих Ницше. Той, съобразно Елизабет, възприел Лу за спусната свише романтика и ето, не се смирил с мисълта, че у мъж няма собствено що отвъд схващането за идеала като проблем да се стори: "харесваш по начин бидейки или свободен в любовта, или влюбен в свободата", казваш си.
Ето превъзходна илюстрация как жена, когато я подкачват, е винаги в правото си
(понеже нищо страшно, значи, не е станало).
Heavy Metal!... Последствието е ламя в чист вид;
и мисля, че сериен убиец би се предварително умилил пред подобен чар.
Видео, 20+ секундна (в преход към песента) ситуация, нагласил съм показалеца: link
("Raise Your Horns with Lzzy Hale", Special Performance with Joe Hottinger,
Харесваш по начин бидейки:
а) свободен в любовта;
б) влюбен в свободата.
От статията ми "На оня свят"
----------
P. S. Книгата ми "Код Lzzy" (с подзаглавие "Харесвам Lzzy")
започнах да съставям на (тогава срещнах Lzzy) 29 юли' 2018, Шумен;
състои се от (в понастоящем 567 страници):
1) 260 фрагмента + 10 мантри;
2) трактата "Борса";
3) двудела "Ход Lzzy";
4) '.
Днес, Шумен, 18 март' 2021, празнувам 500-я фрагмент
на апострофичната добавка. Попълвам книгата текущо...
Работата по добавката извършвам в настоящия блог.
И полагам чрез книгата контекст за есенциален прицел, поредицата статии
"At the Rock Show", "На оня свят" ...
Вложени са една в друга телескопично, ала принадлежат и на книгата
(апострофичната добавка).
17 март' 2021, YouTube
Страховита пиано-интерпретация,
ще я изпълни някой ден и върху акустично пиано:
Сн. и загл. Joe Hottinger, 17 март' 2021, Instagram (link)
Как харесваме?
Човек би рекъл, че като че ли Кант, съобразно Аристотел, развива две естетики: тази на времето и пространството и тази на красотата; ах, съгласно с физическата и съответно, да, с "мета-физическата" философия. Но ще покажа как не друго, ала именно етиката на Кант, взаимосъгласува двете, сякаш разсечени от Аристотеловата етика, етиката на благото, естетики; пък и направо отхвърля мета-физическото (в "първа" спрямо, видиш ли, втора философия) обособление.
Аристотел. Физика. И т. н. до Кант. Че времето и пространството се взаимосъотнасят симетрично (археотсъждането, затапва се историзмът), извежда ги в трансценденталия вътрешното сетиво, нарушавайки обаче симетрията им, стига се до трансцендентално (в собственост) пространство | феноменологично време, връзката е интуитивна, тя е времето феноменално. И ето по Хамилтон записа: - i² = - j² = - k² = 1. Историята започва.
Айнщайн и съответно Бергсон се оспорват един другиго, пренебрегвайки Кант. За да закукурига Хайдегер: и ето (в da-sein) смисъла! хоризонт, наглед, битие, пространството феноменологично, т. е. екзистенциално (опит). А отсъждането? Универсията? Как така отрязваш предпоставката? Трансцендентното и, значи (като аперцептивна спонтанност), трансценденталното. Какво е "екзистенция"? Нашият човек е злоупотребил с Хусерл, пренебрегвайки... Кант.
"Отсъждане", казва Кант. Звездното небе над мен и моралният закон в мен. "Колкото по-често и по-продължително размишлението се занимава с тях" (пр. Ц. Торбов). Сиреч нужни са итерации на отсъждане (комуникация, образователен навик, познавателно постъпление). Ах, не може, откривайки трансцендентното, да се скрие "способността" (иманентното)! "Дяволите да го вземат Господ!"
Иде на помощ Хусерл със своето (казвам аз) "осмислящо отсъждане", разговорът в дълбочина (меката смърт). Изпълва се Хамилтоновият запис... "Ain't no love in the heart of the city." Тук живеем, тук! Отчуждението...
Ами... ако, Сократе, го обърнем? Алгебрата позволява. Получаваме:Екзистенциалното време - то е и екзистенцията. Тресавище. "Назад, назад към Платон, естетиката на благото!" Влюбеният Хайдегер (този на Хана Арент) ... Не с "метафизиката" е на Хайдегер по същество проблемът, а тъкмо, да, тъкмо въобще с физиката, с един мъртъв господ.
От статията ми "На оня свят"
