2 декември 2020 г.

Sancta simplicitas: uncomfortable

На него

Човек понякога изпреварва нещата. Разбрал ли е някой, някой оная старица? Или поне легендата за нея. Не мож' (Тор) надбори старостта (Ели). Въобразявам си всичко освен засягащото ме. А засягащото ме е що функционира на природна основа, притежава плът. Досегът с плътта е плътски. Плътското е как се притежава плът, как на природна основа се функционира, как засягам себе си. То е погнусата. Тя в общуването е на преден план поради опосреденото засягане. И все-таки на заден - поради опосреденото засягане. Неудобство. Общуването е да се чувстваш неудобно (eye contact, забелязвал съм жени, дето по време на секс го търсят, някои както сърничките). Общеенето е отвличането от погнусата на общуване (на театър, изложба и пр., близкото кафене). Пък общението е въобразеното общуване. Въ-образеното напълно общуване или не съвсем. Сиреч общеенето с не-съвсем-общението е недостатъчно, не се покрива излазът, светлината в тунела. Смея междувременно да се заявя първия български, първия истински екзистенциалист. Максимална опровержимост (Попър). Личната ми в моето обучение разпра, обсебеност е средство закъм философска цел, заветна. Нямам нищо против човека, няколко сухи съчки. Нямам оправдание, образование, стремя се към изчерпване. Чувствате се удобно без светлина в тунела: че клаустрофобията е изведена в страх и че страхът е сведен в клаустрофобия. Било светлина без тунел, било без светлина тунел, отходната плът. Че Lzzy съчини за второто своята "Uncomfortable". Една невъзможна за изпяване дума. Фреската на моето сътворение. Родил съм се засегнат. Песента през 2019-та бе номинирана за Грами, отстъпи на тогава вече легендарнопочившия Крис Корнел. Стил, това се нарича стил! Кладата да бъде построена наново. Сложни са нещата. Аз... аз харесвам Лизи. Дали, ах, вече връз крилете на образованието, да не започна да се образовам? "Колкото повече, толкова повече." Образованието всъщност си е всъщност и може винаги да го започнеш. Сферата на образованието. Идеология. Влязох разпилян като куче. Всеки си намираше мястото, намираше се. Маргиналите бяха малцинствени. Лапах де що без момичетата, алкохола и цигарите фърчеше. Научих гръцката азбука, запомних да броя на немски, разтварях калиев перманганат, измислих си остров Ямайка, гасях негасена вар, електролизирах готварска сол, купиха ми китари, четях приказки, биех съученичките си, но не измъчвах животни, пресрещнах си на тренировките по баскетбол всички пръсти. Какво ли още не. Дърпах се, джафках се. Поднесох цветя на паметника на Васил Коларов. Слушахме Metal. Други ходеха на дискотека. Вървяха за фон класическите концерти (бях слушал за джаз). Пак на мойту шъ кацниш. Всички накрая се ожениха. Целта на всяко хулиганство и всеки телеолог; и всяка великденска веселба, всеки гроздобер, джумбиш. Целта остава самотна, недовършена именно като цел и обикаля около 
т. нар. смисъл, както саламджийският пес около т. нар. салам. Моето, казват, е от недостатъчно пиене: родил съм се засегнат, озърнен. Страх лозе пази. Аз на кладата на прогреса - ето човека! Беше ли Христос добродетелен? Максимална опровержимост. "I did it 'cause I wanna, and I did it 'cause I'm gonna, and I did it just because I can: I did it 'cause it makes me feel so good, and I did it because fuck the Man." Голяма е, просто е голяма. Днешният Едвард Мунк. Възвръщането на добродетелите: да може да ти се гласува доверие, гласува. "Fuck the Man", би рекла злобно със своята чистосърдечност старицата, ако знаеше да рече. Мнозина днес просто знаят да го рекат. Сферата на образованието. The Great Dictator - complete globe scene, complete.