Heavy Metal & ecce homo

4 дек.' 2020. Ще пиша бързо. След два дни е Никулден, аз съм риба на сухо, "още малко и ще победя" (виж Киркегор, епитафа). Тук отново е мястото на Достоевски. Първото, което в Перестройката създадоха, беше "руският метъл". Първият бюлетин, що в Перестройката прочетоха, касаеше "западния метъл". Не че соцлагерът не познаваше рока. Бъндараците, и то насред столичния ни пъп, възникнаха две години след Beatles. Да, понеже рок-казионността, бидейки рок, беше в реда на нещата - и настана време да стане извънредна. "But in their rage, the gods forgot the secret of steel and left it on the battlefield; we, who found it, are just men" ("Conan the Barbarian", 1981, филмът). Предприемаческата среда, ако предвид извечно наличното идеално условие да може, не се създава по принцип - но трябва да възникне тъкмо во името на принципа, и що над принципа собствено да се сочи: "ето човека", ето кълбото от стихии. Христос, със своите страсти, даваше пример, ала разхвърли храма, не се, в смирение пред Отца си, посочи - стори го Пилат, прокураторът. Разпнаха, разкулачиха зарад идеала Христа и уж въведоха без, а сетне с Христова помощ ред. Император след император, оратор след оратор. Християнинът, най-общо, си е за своя сметка. Човек, казваше Аристотел, е политическо животно. Кой е човекът? Споря не само с моя учител, нито и с отец Николай, моя свещеник. Нас, в България, the Devil... нек' Lzzy ни хвърли в забравата въобще да сме живи. Мефистофел хвърли Фауста в тъмница и се обзаложи. Зарът, макар с такива играчи, има собствен ход, собствен Господ, вечност и миг. Нерушимият и зъл пръстен - своя Фродо. Господът - своя сътворец, съратник и хулител, човека. Дяволът, за добро, прави човека зъл. Въпросът е, че Дяволът не знае доброто, а Господът просто знае. Знание от не-знание: това е Дяволът, жив дявол! Адът е тук, Раят е тук, Чистилището е тук, тук е залогът, и сиромахът, късметлията, просякът, скитникът, мечтателят, търговецът, банкерът, крадецът, вестителят, мерителят и преводачът, самият бог Хермес, стрелките на времето. "Не си играе Господ на зарове", провикна се из вселената Айнщайн. "Не казвайте Господу на що да си играе", откликна му в ехо Бор. Бяха заедно, бяха приятели. Вселената беше безкрайна и все пак уютна. Raise your horns! Ето я, с... да я сочиш, ето го Звяра, човека, най-симпатичния. "Swing your hammer to crack the sky" (Manowar, "The Powerhead"). "A little mayhem never hurt anyone... a little bedlam 'til I'm coming undone" (Lzzy Hale, "Mayhem"). Песен, видео. Започва с lil bro (преди клането). Париж, 13 февр.' 2016, Le Trianon. Платон, Христос и Ницше у нея гьотевски, във възможността по вечно женственото, се завързват при младия Лист на възел откъм невъзможността за свръхчовешко човекоучение (код Lzzy).