Утехата да избързаш и си вече току тупнал връз ценностен терен, бидейки мюнхаузеновско гюле, кожесто, самопръкнало се, изстреляло се, нежели да влезеш играч с играчите, е, макар да не можеш да изровиш и заседнеш в полето или се надскочиш... е как най-малкото, какъвто си, няма да бъдеш магаре сред атове или ат сред магарета; сиреч не ще те вземат за висока, нито в частност за балонна топка, но и както и колкото и шута да ти бият, не мож' те изрита навън, контузи, спука... Голът винаги е в перспектива, не отсъждат централно; пък ще те емнат и разиграват по земя, каруца пред нещо си, теле пред майка си... Майка си... Главата ти би била оставена да спихне, щом не ритат теб в мантинелите или поне подритват, подавайки си пасове. Та що, той тук превъзхожда всяка непоправима грешка, що друго би значил в прехвърляне рикошетът, освен да си дойдеш случайно на тялото, тоест на волето! Подлежиш най-напред или на износване, или временно на втора топка. Стига да не ми трябваше да се пре-питавам.
