Концертно видео, YouTube.
Да навреш един до друг два (динамични, разбира се) микрофона (стереодвойка) под капака, уж направо от източника, струна по струна - ами не само ще претоварва, плачейки за ограничителна компресия, но и ще кънти, а и всякаква детайлност (динамо-честотно) и артикулация ще ти каже сбогом. Все едно да си пъхна там главата.
Та щом си в акустика на хангар, да, вземи - но един - динамичен микрофон, сниши го на нивото на ръба, насочи го от метър - метър и половина и записвай моно.
Удавили са Вика изкуствено в реверберация.
Бих отличил едно изпълнение, System of a Down, "Chop Suey". Стилът на Лист! Браво! Другите обаче са пълна скръб... При нея е така. Романтичната Вика, наистина се разридах.
Нагласил съм показалеца: link
----------
Легенда, 21 дек.' 2020
Бьозендорфер е традицията
Концертното видео е животът
YouTube e COVID
Вика е викът на музата
Конструкцията на пианото е пещерата на музата
Главата ми е главата на половия член
Динамичният микрофон (микрофон!) е човек
Стереодвойката е семейната двойка
Ограничителната компресия и пр. е семейната клетка
Акустиката на хангар е обществото
Единичният микрофон съм аз, що надничам през големия плазмен монитор
System of a Down е зората на човечеството (dawn = down)
Романтичната Вика е семейната романтика днес
"Chop Suey" е кухнята на Lzzy Hale & Joe Hottinger
Стилът на Лист е истината
Показалецът, в ролята си на среден, е мастурбацията (ми):
"I get off on you getting off on me", Lzzy Hale (възелът на рефлексията)
Тъй че: просто гледайте изпълнителката, слушайте изпълнението, транскрипцията е авторска. Всичко е изчислено по 3.14. Нахвърлих няколко думи в знак за дружелюбие ил' споделих искрица за приятелски разговор - не зная: би било краят на краищата. Това мога аз вече и засега; но бяха ме уличили, че свръхинтерпретирам: това е паниката да не бъда уличен, дъното да бъдеш цялостен, страхът да не бъдеш вземан за автентичен, тенекийката на задника ми, лайната, които повръщам, напънът, разстройството, невъзможността да се насереш... Легендата, що ви разправям, ме събуди току-що; впечатлението беше снощи, днес е окрилението. Винаги казват, че ставам, определят ме винаги за некадърник: и съм - аз съм в потенция, познават ме веднага. "Явяваш ми се по пижама пред Скайп... селяк." "Ловец, ловец си ти..." "Защо каза на пияния, че съм ти никаква", възкликна на излизане от заведението. "И как може да излезеш по панталонки", възмути се, възмути се късополото момиче. "С чадъра на майка си", засмя се дяволито, чийто чадър също беше пъстър. "Боядисахте ли яйцата?" "Да пиеш на ачика кисело мляко, изчезвай...", отпи тя сокче от сламката си. "Тук се пие чай, там се яде шоколад", образована, усамотена с гъдел по запознанства - столичният случай. Иначе ти препречва пътеката, за да и дадеш път: сам си, край нея са тумба, плюс баща, брат и т. н. Никоя. Тъждество: не оценяват резултата или спасяваш опущението. Знае тя, знае. Пък аз - защото, разбира се, е чаровна - се опитвам да не видя чара и. Lzzy, бездната на женомразието ми, е последната сметка в гордостта на българския мъж, да, обичта ми към Майката! Трагикомедия, що нито е трагична, нито комична. И все пак човек се смее - хили се през сълзи. Плитък смях, и дълбок. Викат му катарзис. "Is someone calling me?... I'll put pennies on your eyes and it will go away." Толкова е лошо как хубавата музика има край, мисля си, гледайки Вика. Чувството, когато слушам 39-тата (K. 543) симфония на Моцарт.
