(да удряш кьоравото)
"Until we drop dead", казва тя, фарфарата. Времето минава. Човек съм, казват. "Гле'й к'ъв човек!" Себеирония. Но какво ли собствено съм аз? Трайността с все
трайностите - това съм аз, времето. Нищо чудно. Аз обръщам него, то обръща мен. Калкулус. Житието е навикът... Траенето е диференциалът на времето, начинът, по който времето се намира в мен. Интегралът на времето е начинът, по който се намирам във времето. Миналото е загърбеното, настоящето е ближното, бъдещето е вечното. Интегралът въобще тук е далечното, нетрайното, човекът. Намирам се сред хора. Хората, сред които текущо се намирам, се разпределят в съответствие по четири категории: загърбени, вечни, близки, далечни. Главният човек е далечният. Ближни (божието) хора и битийно (безбожието) бъде-ще - непознати са ми. Учителят, когото имам предвид, принадлежи на историята, която имам предвид. Приятелят, когото имам предвид, принадлежи на света, който имам предвид. Учителят и приятелят формират едно цяло, едно нарицание, оформят една особеност, "денотат". Човекът, когото, за да направя връзката, имам предвид - той съдържателно отсъства, не принадлежи на политиката, която имам предвид, облажването ми. Че у нас днес, видиш ли, не се правят връзки, "води се (кореспондентно) връзка" - "правят се политики". 14-15-годишната Lzzy Hale беше съчинила песен, що се нарича "Time Man". Човекът-паяк, човекът-прилеп, човекът-супер, човекът-мравка и пр.,
чудатости - нарицателни са в американския английски. Чудато звучи в американския английски нарицанието "човек-време" (проследявал съм интервюта, ето напр. YouTube-изданието от 18 май' 2016, Loudwire, link). Забележителното в тоя първолашки текст на Лизи е музикалната композиция. Контрастът, тревожността, космосът в редуването на селяшка с урбанистична населеност - прекъсва се той внезапно от индиански зов, тишина, акапела с провселенска значимост, интер-людията. Вечният човек, прави се връзката. 25 септ.' 1999, Lebanon, Пенсилвания, задният двор на банка, анонсът... Тя все още е с баща си, да, все още е с братчето си. Връзките са формални, политиката е съдържателна. Обратното звучи "самоиронично"... Това, струва ми се, е най-разбраното есе, което съм писал. Харесвам Lzzy.
