12 декември 2020 г.

Съществуването - "трън" в "петата" на самодържавието

"Dark Lord, I summon Thee
demanding the sacred right 

to burn in Hell"

Manowar, "Bridge of Death"

(музика и тривиалност)

Увод. Разсъждавам. Муз-иката е разпънатият ар-итметичен атом, e Разпнатият Христос. Съществувам. Симплексът е геометричният атом. Симплексният скелет векторно е аритметичният атом. Аритметичният атом планиметрично е тривиалността нагледно, т. е. в три-виалност.

Диалектическият въпрос (Адорно) е тривиален ли е, мисля, инструментът? Сиреч тривиален ли е музикалният инструмент? Наша ли си е държавата ни? Държавата, ето, се определя в понятие изот непонятието за родообщинно ("безправието") общество и тоталитарно ("правото да се подчиняваш", виж Арент) общество. Отваря се (в "l'État, c'est moi") хоризонт Хегел да бъде критикуван.

Мисленето е условието за възможността от - през съществуването - разсъждаване.

Диалектическият отговор (Хегел): та инструментът е тривиален, защото битието инструментално е немузикално; и ето:

- битие за себе си, ами това не съм аз;
- битие в себе си, ами това не е то;
- битие в себе си и за себе си, ами това не сме ние, нашата си държава.* 

Критиката връз диалектическия отговор (Сартр): та инструментът е нетривиален, защото нищото инструментално е музикално; и ето:

- нищо в себе си, ами това съм аз;
- нищо в себе си и за себе си, ами това е то;
- нищо за себе си, ами това сме ние, нашата си държава.**

Родообщинната оправност прави държавата неопределена: Сартр без Lzzy увисва в патетичен етос, валидирайки етичния, обслужващия half-heart-романтиката патос на Арент "никой няма правото да се подчинява"; нужен е логос, за да се приключи реториката.

Харесвам Lzzy; а ти? Елате.

Музата ни е Лизи. 

----------

* Ала тук е самият (вместо абстрахиране изот нищо) Хегел (мисленето е условието на възможността за разсъждаване):
    - разсъждаване: единицата в отношение помежду си е в отношение и към цялото си, а в отношение към цялото си е в отношение и към себе си, както и то; "полага се в мигновен резултат история";
    - мислене: битие за себе си - битие в себе си - битие в себе си и за себе си.

** Контраабстрахиране:
    - ами това не съм аз - нима?
    - ами това не е то - нима?
    - ами това не сме ние - нима?