Темата е природата. Постановката е игровата инсталация, "приложното изкуство".
Постановъчната мяра е тематична. Ето метрична двойка теми:
- "посланието в щялата да протече Френска революция" (сферичният полюс);
- "домогването в протичащата Американска революция" (центричният полюс).
Представете си (било едната, било другата) да ги разсвири Лист, представете си да ги разсвири ("хубавата музика") Бетовен. Първото би било постановка, пък второто - тематика.
Тематиката е как историческото време основава абсолютното пространство.
Обаче:
- "посланието" и "домогването" са точки от "weather-", "ведрото", контекстуалното, картинното пространство;
- "щялата да протече" и "протичащата" са точки от "tense-", "тънкото", модалното, резбовото пространство;
- "Френска революция" и "Американска революция" са точки от "time-", "тамошното", едновременното, скулптурното пространство.
Тънкото пространство е "златната среда" от ведрото пространство и тамошното пространство.
Времето бременно е границата (литературно-музикално, т. е. поетически) на тънкото пространство.
Тематиката с избърнат хастар е постановката.
Срв. "баналното зло" у Hannah Арент ("никой няма правото да се подчинява"*) и "Heavy Metal" у Jordan Землян ("благоденствието да обладаваш благодатта"**).
----------
* Арент дислоцира Lzzy из Агората - Икар да се разпльока там в самодоволство.
** Сартр, в погнусата си спрямо Слънцето, не дораства да вижда Lzzy, вижда Бовоар, и ето защо не допуска Икар: човек, видиш ли, е светулка нежели нощна пеперуда в хюбрис.
Икар бивало комай да следва бащините заръки. Ти, Ясперсе, имаш ли нещо да речеш.
