I. "Или да, или не":
1) ако аргументът на функцията принадлежи на функцията, вълнението във
функцията е със залавно определение, та функционирането не може, но
трябва да се залови аргументирано;
2) ако аргументът на функцията не принадлежи на функцията, вълнението във функцията е с гранично определение, та функционирането може, но не трябва да се ограничи аргументирано.
II. "И да, и не":
аргументацията или присъства, или не присъства.
III. "Нито да, нито не":
инфлексията аргументира себе си (Lzzy).
Аргументирането (код Lzzy) като погнуса от родообщинната оправност.
Живецът, понятието непонятност: харесвам Lzzy; а ти?
----------
Логос: аналитиката въобще (в книгата ми "Код Lzzy | Харесвам Lzzy") подвеждам под "харесвам Lzzy". И прибягвам до Lzzy настолно, когато ми се прави изречение.
Колкото повече се влагам в нещо, толкова повече ми убягва, ала изоставя ли го, ме засреща; ето как виждам родообщинната оправност: не ми се удава тактът. Че затова, бидейки професионален аналитик, напуснах работата си, не си намирам нова. Средата, средата у мен! И нима бих могъл да сменя професията си! Ех, Лизи... Па ако щат ме наредили да паса и патките. Хубаво ми е да съм хрантутник, страшничко е. Нали някой трябва да бодърства.
