1736, Albrecht von Haller, "Unvollkommenes Gedicht über die Ewigkeit" (1736), "несъвършена поема върху вечността" (немски):
"Ihn aber hält am ernsten Orte,
Der nichts zu uns zurücke lässt,
Die Ewigkeit mit starken Armen fest."
Мой превод:
"Погребал го под свойта стряха,
не пази нищичко за нас
и стиска вечността в железен хват."
Кой? Възкресението разколебало вечността. Виж против стиха на Халер Кант, "Критиката на чистия разум", пък там - предпоследния абзац за невъзможността на космологическото доказателство; както и "Das Ende aller Dinge", 1794, немски, "краят на всички неща", мой превод.
Халер, през 1753-та, публикува своя медицински трактат "De partibus corporis humani sensibilibus et irritabilibus" (латински), "за дяловете чувствителност и дразнимост у човек" (мой превод).
Шопенхауер, на 23 март' 1820, при събеседването си да преподава в Берлинския университет, се позовава на Халер, встъпвайки в спор с Хегел, "края на краищата", самия ректор. Има паякът очи - паякът "мисли". Въпреки че примерът бил с кон.
А сетне какво?
Удоволствието се люшка между болка и скука, казва изобщо Шопенхауер. Как така? Че нали душевната болка си е душевна, сингулярна, телесните - телесни, пък връзката е субстанциална, удоволствена, плътска!... Ами да изнамираме примери - кой от кой по-впечатляващи; да пишем роман след роман... Уж изтънченост на чувствата.
Началото на психосоматиката.
----------
Функционалният философ, убягвайки изтънченостите на плътта, казва в съгласие с Шопенхауер: хистерезис, удоволствието у мен се нагнетява в болка, която се разсейва в неудоволствие, скука. Да се конкретизирам, т. е. току да изпитам докрай удоволствие, ме боли, боли ме от самия мен, та искам да се абстрахирам; да се абстрахирам ми е скучно, нека се конкретизирам... Обективацията е, че не можеш да се конкретизираш; индивидуацията е, че не можеш да се абстрахираш. Не мога да си умра от болка, но мога да си умра от скука - скуката е инфлексията на правия и обратния ход. Индивидуацията и обективацията са взаимозасрещащи се т. нар. принципи, иде реч за феноменология. Телесните ми болки, или дори изгледът за тях, ведно с болежките и злите перспективи, да, въобще страховете ми - поддържат ме жив. Та ти не мож' умря от скука, ала можеш да умреш при болка: и затваря се, ах, ближни мой, кръгът. И сглобка, спойка. Удоволствието нам се нагнетява в болка, що разсейва се в неудоволствие, хм, скука. Но телесните ни болки, изгледът за тях, ведно с болежките и злите перспективи, да, въобще и страховете ни - поддържат мене, тебе: че живеем заедно... А те... а те са другите: и рай, и ад. В каква посока е божественото? Трепет.
"I miss the lies and the pain, the fights that keep us awake. I'm telling you. I miss the bad things, the way you hate me, I miss the screaming, the way that you blame me, miss the phone calls when it's your fault, I miss the late nights, don't miss you at all. I like the kick in the face, and the things you do to me, I love the way that it hurts, I don't miss you, I miss the misery. 'Cause I like it rough. I dare you to call my bluff, can't take too much of a good thing. Just know that I'll make you hurt. I hate that feeling inside. You tell me how hard you'll try, but when we're at our worst I miss the misery. I miss the rough sex, leaves me a mess; I miss the feeling of pains in my chest." Lzzy Hale, "I Miss the Misery".
