Функционирането е преработване: функцията (т. е. от природа) е разпределение или уравнение. Културата (и в частност, значи, природата) дали е функция от човешка природа*? Нравствен ли съм (по разпределение)** или морален (по уравнение)***? Човешкият характер не е животински нрав, нито е морално изискване: а време, свойственост. Природата е функция от културата ми****: основано е в общностна харизма общество*****. Та между риск и сигурност можеш да избираш, когато у теб обществото присъства (общност). И ето че когато у теб обществото не присъства, страх извечно парализира избора ти между риск и сигурност (тъкмо избора ти): необходима ти е в обществото, страхливецо, морална подкрепа. Страхливецът не е по характер: нуждае се от морална подкрепа, т. е. от своето време, своя характер. Моралната подкрепа е взаимност: моралната команда предизвиква чувство на вина. Човек от общество на страхливци или, отваряйки се, се затваря в характера си, времето си, или, в отворен характер, лавира на частно измежду животински нрави и моралното изискване. Нравствен ли съм или морален? Природата е функция от културата ми: нека бъдем взаимни! Основано е в общностна харизма общество. Изгледът за възвръщаемост е критерият.
----------
* Антропологията.
** Диалектическият материализъм.
*** Обективният идеализъм.
**** Субективният идеализъм.
***** Културната антропология (функционалната философия).
----------
Хипотетичен пример
Какво? Представете си, че 94-та г. България, от еуфорията, беше започнала да се развива спонтанно на всички нива (т. е. домашно, улично, институционално, бизнес) като футболна сила. Школи, реклама, инвестиции, поощрение, истерия, мода и пр. Да се разбудеше футболната традиция неподправено и се свържеше сама в приемственост, идеи, технологии, програми, символика, клубен разцвет, трибуни, медии, турнири, първенства, масовост, престиж, залагания, промишленост. И т. н. Общностна харизма с местен привкус и световна слава.
Как? Ами би се задвижил трудов ентусиазъм, би се отворил изглед за възвръщаемост в професиите, предприемачеството, културния живот, образованието, социалните дейности, науката, международния обмен. Сдружаване, конкуренция, планиране, риск, раждаемост, личен живот публично...
Защо? Ами защото началното и сетнешно раздаване на капитала би се пренасочило в динамиката, би се капитализирало; и би, ето, бъдело взаимно. Не си и помислих за съдебна система, забелязахте ли - тя би се вписала в реда на нещата.
Проблемът е, че ходът собствено е обратен: капитализация - трудов ентусиазъм - еуфория. Това Маркс и Енгелс, уви, бяха разбрали.
Общностната харизма? "And the Devil sends the Beast with wrath..." Това е процес, макар нетърпелив. Freak family. Бащите на нацията (най-широко).
