(през модусите на човекознанието)
Свободата не е наказание, велемощие, освобождаване; и не е отказ,
инерция, освободеност. И не е, значи, болка за умиране, вина, да му
изтървеш края - та е оттук освобождение, себичност, излизане от кожата.
Успокоение.
Страхуваш се да умреш, утешаваш се да живееш; имаш своето защо, какво и как, своите въпроси, да, своето време. И своите отговори. Най-страшното и същевременно най-утешителното е да си изправен в последна сметка пред математически проблем: страхуваш се да живееш, утешаваш се да умреш.
?!
Свободата е страх и утеха, плах и трепет, прoгаряне; това, че ужасът
винаги вече се е всмукал и се оказва загърбен. Живот, който се живее по избор. Да правиш нещо. Това е свободата: или-или. Разреши си да играеш.
Шахът - ето единоборство, чиято собствена - повтарям, - собствена цел не е за нечия победа: сбъдват се варианти ход след ход, току стиснат противниците ръцете си и резултатът се разписва. Игра, що се играе сама, що си се разрешава.
----------
Логиа (мн. ч.): гносеомодусът е онтичен, онтомодусът е гностичен.Аксиа: императивен е патосът, наративен - етосът. Ретра: "ръкуването със себе си, тишината на ръкопляскането, пълнота -
отвъд е само обич".
"And I will keep you after the silence", пее Lzzy.
