25 декември 2020 г.

Lzzy и неволята

... да се хванеш за дело... Състоянието е прилагателно. Лицевото състояние е улика, наплюване, несъстоятелно е; както пък отглаголното съществуване не съществува, оплождането. Събуждам се с идея, полюция. Казвам, че съществителните за съществуване (напр. "безгрижие") и съществителните за същност (напр. "безгрижност") са с общ произход - прилагателните за състояние (напр. "безгрижен"). Т. е. състоянието е основанието, щото съществуването да заповядва същността: "... безгрижен си, обхванат си от безгрижие..." -> "Безгрижност!" Заповед, що се глаголи, шества се, насъбира се, досущ оргазъм... Състоянието е плодът лично на модалност: "Загрижен, угрижен, безгрижен си..." Плодът зрее и окапва, съществуването се разлага на множество (свършения ценно вид опитно) и топос (несвършения ценно вид опитно): "... обхванат си от безгрижие. Хайде, струва си да опиташ! Не си струва да опитваш: та нещо да си струва е да се грижиш за него; грижовност." Посявка, насоченост, непосредствено се заповядва зачеване:  
"... грижовност. Безгрижност!" "Загрижен, угрижен, безгрижен си, обхванат си от безгрижие. Хайде, струва си да опиташ! Не си струва да опитваш: та нещо да си струва е да се грижиш за него; грижовност. Безгрижност!" И ето това е грижата, не е просто пример, а мастурбация, словоблудство: иде реч за битиесловие, битиесловността, битието. Грижата е битието, понеже единственото възможно прилагателно за положително състояние е "безгрижен". Защо? Ами защото грижата е да не се грижиш. Кой в края на краищата се грижи за мен, нежели да ме обгрижва? Господ дава, ама в кошара не вкарва. Превод дотолкова е невъзможен. Нещо трябва да стане. Седя, викам на магарето "чуш"... Страх ме е. Нищо няма да става. Нещо непоправимо. Американците притежават дума за уж подобни на мен - наричат ни procrastinators. Не оставяш днешната работа за утре, пребъдваш. Те нямат представа, че тук мнозината се оправят с това. 25 дек.' 2020. Лизи, от дома си, ни поздравява за Коледа. Глас и пиано. Аз за пръв път я виждам, т. е. чувам да пее нестабилно. С типичните за аматьор интонационно подценени височини. Плюс хрипове. Причината е в зверски изтощения глас... В мислите си тя пее точно, ала излиза грешно. Тя е в сесия по новия албум. Дубъл след дубъл, 14 часа дневно. Няколко седмици вече. Но тя знае как едничкият способ в замяна е сърдечността - да, едни съвършено изпяти 9 минути и половина: link. Можеше да се скрие, пробутвайки клипа с Dee Snider... "So amazing, beautiful soul", възклинал е някой. Опекла е портокалови курабийки по рецепта на Joe-Hottinger-овия дядо: "Did our own baking today. Paying homage to Joe's late grandfather. His original recipe for orange cookies. Something the Hottinger kids enjoyed and left out for Santa a lifetime ago. Took a little bit of detective work, but we got them perfect!" Instagram (link). Снимала е началото и края. Честита Коледа!... Изпя виртуозно "О Holy Night", неточностите бяха всичко на всичко 4... Сторило ми се е, неточности отсъстват, присъства тембър. Изпя сетне своята "Here's to Us", недовисочините избиваха при почти всяка височина, изморена е мускулатурата... Задвижи се скоро градация, зарази се атмосферата, възвърна се силата и отново се получи; получило се е изначално, взел съм за умора речитатива. Това, както никой друг, умее тя: да обаятелства в самота настроение, възмогвайки себе си. Задруга за целия свят и всеки самотник. Чудо невиждано. Върнете се, върнете се - вижте и чуйте! Тя говори. "I'm not gonna book at gig, and it's gonna be tonight Christmassy." 

LINK (отново видеото)