Времето: контекст и битие (идеята)

Талес (по Диоген Лаерций): "най-мъдро е времето - разкрива всичко". Приложното изкуство е ясно. Ха-ха, нима? Ясно е да се на'раня... Нека продължим. У картината битието отсъства, покрито е; на скулптурата контекстът липсва, отстранен е. Разбираме ги - или поне се опитваме. Разбираме ги, защото се опитваме. Имаме време. Резбата е като... като отворена рана - текстуална е, сиреч с подтекст. Напълнена е с време. Релефът, гравюрата - спомагателни употреби. Да пишеш е да кървиш - читателят е приканен да спре кръвотечението, дезинфекцира, намаже с мехлем, постави марля, лепенка и пр. Мож' ли чете книга без да я прочетеш - или да я прочетеш без четене! Условието за възможността от съпричастие. Условието на възможността за съпричастие - то е самата музика, кръвообращението. Пък инсталациите, включително с игралните изкуства - те... ами те са механиката и съответно функцията на времето! Времето няма анатомия и физиология, не е организъм. Времето разтваря природата. Лимфата на времето тече in Hell. Хайдегер пита нещата, но не пита времето. Хусерл просто пита. Най-мъдро за нас, любомъдрите, е времето - разкрива всичко. Пре-питаването не е проблематична даденост, препитаването е превъртяното време, стрелата, стрелата на времето, времето като клише, белег, острие. Острието и белегът. Остенът и магарето. Живият инат: обидите не се пънат на мост. Не оставят белезите следи, стига да не чоплиш. "Приели сме да не говорим за пари помежду си, ние четиримата от групата", отбелязва в едно от видеоинтервютата т. г. (2020) Lzzy Hale. Парите не бива да траят - те са твоят гръб, капитализация на бичуването. Не се работи за пари. Не би било работа, би било робия, би било не въпреки придобивките. Работата не е препитаване - бива препитателно. Отваря се пред препитаването рана - ето що е да се работи. Мотивацията да се работи. Вместо да викаш Лизи да ти ближе раните. Буксувам и старея - не това у мен е най-страшното: болезненото просветлява. Слизам в урвата като сълза. Както ако си представяхме Сизиф нещастен. Eine Symphonie zu Dantes "Divina Commedia": link. "Мнозина, значи, са роби, тях к'во ги пра'им." "Бе и на нас ни писва, ама трябва и да се яде", изсъска друг. "Ниско плащат, отказах им", рече трети. "А, не, не, иска се да ти привира, мен дядо ми, баща ми...", изпъчи се четвърти. "Че то елементарно... и к'во върши философът, щом напусне?", ме запита пети. "Да не вреди на здравето ли? има ли такава", завъртя очи шести... Beating 'round the bush.