Едва ли бях единственият... Аз в началното и дори в основното училище издевателствах над съученичките ми. Провеждаха се заради мен родителски срещи... Раждал ли съм се някога? Възползвах се инстинктивно, че междуполова привързаност още не беше се развила. Увличах момчешката агресия, бях на върха. Много скоро си намерих и майсторите. Отстояваха достойнство пред момичетата. Поступаха ме колцина пъти; или не ми обръщаха внимание. Пречупих се като осакатен тигър. Възрастта ме осъзнаваше. Нагонът не ме ловеше по съвест, хапеше ме съвестта другаде. Дръпнах се, пък все се случваше да настъпя капана на простъпката. Имам предвид учителите. Хванах се за единственото около ми, чрез което влизах в шемет с героичното: метъла. Първа, втора, трета, четвърта година гимназист, краят на 80-те. А металистите бяха хулигани; поне се правеха. Не бяха китаристи и певци. Заели бяха моето от по-рано място, възцарени. Перчеха се, вдъхваха страхопочит, недосегаемост. Ходеха тежко. Говореха мъдро. Внушаваха независимост. Бяха над нещата. Носеха им се прякорите. Появяваха се изневиделица. Надзъртах ококорен, удивен. Ах, уви, не от тях самите. Впечатляваха ме протърканите им джинси, фланелките с лого, списанията със зверове и воини. Но най-вече магнетофонните касети, що ни сбираха като в ритуал. И едва тогава бях допускан до и се отварях към приобщение. Всички сетне се изпожениха. Моето вцепенение. Сещам се един епизод. Началото на юни, гимназиална екскурзия. Луда нощ. Заспеше ли някой, обръщаха го с дюшека. Било момиче, било момче. Учителите бяха някъде. Не ми се спеше, не ми се налагаше да ме обръщат. Слушах в леглото си безспир "Hail to England" и "Kings of Metal". Като в гнездо сред горски писъци и тропот. И се сепнах. Станах, придърпах стол, седнах до леглото и. Спеше. Бяхме млади, шумът не пречеше да се спи. Не си спомням име, нито образ. Познавах я, беше случайна. Седнах и казах: нея няма да я обръщате. И така до ранна утрин. Всички бяхме свои хора, един клас, един випуск. Не ме плашеха, просто бяха ми омръзнали с поводите си. Тя по някое време се събуди, оцени ситуацията, благодари, потъна в гълчавата. Излязох да си купя храна. Все същата улица, същият магазин, същият клошар. Къде ли не го срещам. И той душа носи... Живейте и поменувайте.
