Все още чиракувам, признат съм негласно за калфа. Да, аз не съм образован философски, ала съм добре обучен. Добре... Не ща сега да разисквам доколко причината е при мен, цял живот го върша. Искам да изтъкна моя учител. Той за всички е преподавател, за мен той е Учителят. Има си, разбира се, име. Не че се е случило кой знае какво: така се стекоха с мен последните десетилетия. Образованието се преподава. Ако толкова добре бях обучен да лепя плочки, щях прилично да си изкарвам прехраната ту в България, ту в чужбина. Всяка плочка е с изобразена отдолу стрелка. Показва се в какво направление, заедно с другите от партидата, плочката се е пръкнала като изделие. Че не може в действителността на лепене симетрията да бъде достатъчно близка до съвършената - неточностите се натрупват. Няма как да вършиш добре работата, колкото и да ти привира и колкото и да си опитен, ако не знаеш за стрелката. Т. е. стрелката сочи тук към образователния елемент. Стрелката на философското ми обучение се нарича, аз я наричам, "калкулация". Оная стрелка ми я показа загадъчен и мургав майстор, но моята, философската, ми я разказваха в играта Професионална квалификация. Ами в случай че някой попита как с голо, макар дълги години, обучение лепя толкова добре плочки без доход, пък плочките с доход... Лесно няма. "Life is hard, everyone battles demons, you are not alone", казва (20 юли' 2017, Twitter, link, по повод обесилия се Честър Бенингтън) Lzzy, Демонът, чийто поглед търся да срещна, the Master... Нека пак видим и чуем речта на Лизи, убедим се в искреността, една виртуозна реторика:
