Поводите обикновено са житейски, пък идеалите - насочени*. Екзистенциалният повод е битието, а политическият идеал - нищото**. Систола и диастола: свива се сърцето в омраза, излива се в любов; и колкото по-мощно тупти, толкова по-силно люби и мрази. А свободата, бидейки екзистенциалния идеал, се размива ето как в политически повод. Прощаване***. Обичта: любов целеположено. Та искам да обикна людете, харесвам Lzzy: трябва да обикна Lzzy, а че да обикна людете. Бог наказва не когото мрази: човек си се не люби с обичните си. Борба***.
----------
* Идеалът алгебрично е пръстен (link), в който субтракцията е собствена,
мултипликацията - не (вместо обратното).
** Виж Сартр.
*** Виж Ботев.
P. S. Hannah Arendt, "Imperialism, Nationalism, Chauvinism" (окт.' 1945): "As long as this concept (на Lzzy - б. м.) did not develop into the ideology of chauvinism and remained in the rather vague realm of human ('national' у Арент - б. м.) or even humanistic ('nationalistic' у Арент - б. м.) pride, it frequently resulted in a high sense of responsibility for the welfare of backward people."
"Backward people", предвид общностна харизма, също трябва да поемат (морално) своята отговорност (и ето, в насъбиращо се равновесие, диференциала колективна
отговорност - лична безотговорност).
Аз съм "backward", а вие?
