Изд. 8 юни' 2019, YouTube. Roselle Doyle се явява прекомерно тромава и атлетична за балерина, не съм задълбавал около нея. Но предлага един вещо съставен, завършен, промислен, изпълнен, заснет и монтиран компетентно танц по "The Silence" (Lzzy Hale). Земното и небесното се гонят едно друго като в пламъче от свещ. Интериорът обема студенината в изпълнението на гореща певица. Артистичната студенина... Понеже горещият спомен е като претоплено ястие. Паномимиран е сантиментът - както точно би подобавало. Че тая песен не е носталгична - тя е за носталгията, фактите като носталгия. Изтъква се не само нерв по ритъма (за да употребя несвойствена за мен употреба), но и реверберацията. Придава се известна сънност, Лизи поднася думите по-темпераментно. И детайли от румбата, за да се попълни неприсъстващата сценичност на Лизи и Джо. И въобще - иззети са "хилетичните данни", превъзнасянето е идилично нежели патетично (спомнете си "Орфей" на Франц Лист). Вплетена е по текста жестова символика като за глухонеми: нанкането, шофьорският геврек или търкалото (с крак), пеенето, стаята (протегнати ръце), размахът на всичкото, предложението за брак, пирамидалният устой, чувствените тръпки в стомаха, виждането към хоризонт, полетът, тихата далнина и пр... Жестикулирани са дори луната и дишането, аудиторията в задимен клуб. Подчертани са (с емоционални подскоци) акомпаниментните преходи (в подражание към Джо, представяте ли си!). Рисунъкът е гланцово-романтичен. Маниерът е в доза. Звуковият материал, досущ театрална пиеса, е съкратен по хореографската композиция. Тренировъчната зала се преобразява в поле. Поставена е феерична, захаросана рамка като за портрет, сватбен... И с времетраене по-малко от 2 минути! Ще ви бъде интересно. Чудя се що би рекла Лизи... Enjoy the silence (words are very unnecessary, they can only do harm). Лъжлива каденца.
