(смъртта като житейска перспектива: raise your horns!)
1. Звукочестотни интервали (10s с 440Hz основа, камертонния стандарт):
- 1/2, обем, повторение: link;
- 2/3, надстройка, устойчивост, властният тон* е отпуснатият: link;
- 3/4, поддръжка, устойчивост, властният тон* е натегнатият: link;
- 4/5, бодрост, неустойчивост, властният тон* е натегнатият: link;
- 5/6, томление, неустойчивост, властният тон* е отпуснатият: link
- 1/2, обем, повторение: link;
- 2/3, надстройка, устойчивост, властният тон* е отпуснатият: link;
- 3/4, поддръжка, устойчивост, властният тон* е натегнатият: link;
- 4/5, бодрост, неустойчивост, властният тон* е натегнатият: link;
- 5/6, томление, неустойчивост, властният тон* е отпуснатият: link
(1/2 = 2/3 x 3/4; 2/3 = 4/5 x 5/6).
2. Тежнението, с един и същия властен тон, е откъм бодрост къмто поддръжка: 4/5 x 4/3 = 16/15, тежнителният интервал, мелодичният елемент: link. Тъга. Срв. как томлението е опустошително: трябва да се чуе най-напред томлението.
Музикалната хармония, когато не е акомпанимент, е безднена.
3. Тежнителният интервал (16/15) следва да се повдигне на минималната целочислена степен, щото да се покрие и центрира обемът (2) - сиреч появява се числото 12.
4. Обемът се калибрира по интервал корен 12-ти от 2 (темперация).
5. 12-те позиции се нареждат равномерно по окръжност, фиксира се диаметър, т. е. центрира се обем, премахват се в обратния къмто повторението ход 5-те, за да се фиксира равноделният интервал, дисонантът, тревожността, хармоничният елемент, безвластието: link.
6. Останалите 7 позиции се пренареждат в обема симетрично (по калибрацията), за да се получи, с възможност за модулация, диатоника спрямо хроматика (алтерация).
----------
* Осцилация в 4-те съответно темперамента: холеричен, флегматичен, сангвиничен и меланхоличен.
P. S. Немислимо е, щото на основание от Ding an sich да се сбъдва многообразието, що се сбъдва. Но пък е немислимо (безпредметно е) Ding an sich да е прожекционен грунд. Мислимо е да е основа, в която се (пре-) втъкава вътък. Т. е. става въпрос за плът - и за безплътна способност за въображение, в която рамка плътта се помещава, бидейки въображателна инертност - и подлежаща, значи, на разсейване. И не би имало иначе как въображението да се връща към способност. Освен ако Ding an sich не е сетна тепсия, връз която по тепсийна провокация всичко се сервира, една
повърня - че бездна, хортуват ти, отсъства. Среден пръст, среден пръст (аргументът) ...
