Уви, не ме е грижа за непознат живот.
[Та когато двама се гледат очи в очи, какво значи, че аз съм третият, улавящият? Ами че за единия надмощието е конкретика, пък за другия - абстракция. Разтварям се помежду им, бидейки тяхното съ-общение ("светя им"). И ето че тази разсиметрираща се симетрия е условието на възможността за човечество. Не може трима да се гледат един друг в очите. Двама може и без да съм третият. И какво, ако не съм т. нар. трети? Не ме е грижа за непознат живот. Аз, ето, съм Нечестивият дух, харесвам Lzzy, код Lzzy, живец. Аз, значи, съм човечеството, спомням си как заспивам, деянията ми, страданието... Иде сводката на подобна "Phantasmagoria in Hell": т. е. сбъдва се, че ако двама съставляваме собствено фирма, то за единия фирменото управленство е конкретика, пък за другия - абстракция; съ-общението е средата; двоицата в съобщение помежду си сме в съобщение и с цялото си, а в съобщение с цялото си сме в съобщение и със себе си, както и то, и т. н.]
