Истини

Чистата истина е да се остави място за съмнение. Божественото в истината, че мълнията е искра от чука на Тор е мъртво. Божественото е например да би могло во истине да се каже "слънцето се мъчи да пробие"... 31 дек.' 2020, Шумен. Разхождах се из Градската градина. Здрачи се. Оказа се в един момент, че съм заобграден от предновогодишни гърмежи; а наоколо беше тихо, мрачно и пусто. Отсъстваше напълно карн-авал, та плътта се надигна сякаш блатен мехур. Боже, боже... "Слънцето се мъчи да пробие": толкова е лесна днес тази истина; нищо друго не е необходимо за нея освен добра компания!

Характерът, комуто да се отдадеш

Поводите обикновено са житейски, пък идеалите - насочени*. Екзистенциалният повод е битието, а политическият идеал - нищото**. Систола и диастола: свива се сърцето в омраза, излива се в любов; и колкото по-мощно тупти, толкова по-силно люби и мрази. А свободата, бидейки екзистенциалния идеал, се размива ето как в политически повод. Прощаване***. Обичта: любов целеположено. Та искам да обикна людете, харесвам Lzzy: трябва да обикна Lzzy, а че да обикна людете. Бог наказва не когото мрази: човек си се не люби с обичните си. Борба***.

----------

* Идеалът алгебрично е пръстен (link), в който субтракцията е собствена, 
мултипликацията - не (вместо обратното).

** Виж Сартр.

*** Виж Ботев. 

P. S. Hannah Arendt, "Imperialism, Nationalism, Chauvinism" (окт.' 1945): "As long as this concept (на Lzzy - б. м.) did not develop into the ideology of chauvinism and remained in the rather vague realm of human ('national' у Арент - б. м.) or even humanistic ('nationalistic' у Арент - б. м.) pride, it frequently resulted in a high sense of responsibility for the welfare of backward people."

"Backward people", предвид общностна харизма, също трябва да поемат (морално) своята отговорност (и ето, в насъбиращо се равновесие, диференциала колективна 
отговорност - лична безотговорност).

Аз съм "backward", а вие?

"Картинки с выставки", изп. Валентина Лисица (видео)

Напред

Допреди 10-15 години бях свикнал или да бъда на гребена, или повечето време да тъна в леност; и че среда, където се изискват маниери, досетливост, състезателно начало не е за мен. Осъзнах как тъкмо такава среда лелея; но ми е нужна сериозна и продължителна подготовка, що успоредно бях отдавна започнал. Е, приучих се с чужда помощ за сам вкъщи. Сверявам се на разсъмване в полусън, събуждам се с точната, поредната идея и начина да я изпиша, целия циферблат; останалото е да развъртиш стрелките. Зная, личният ми часовник върви назад.

Мен ме няма

Нещо да ти говори - та това е душевността, емпатията, спомнянето; да забравяш е да очакваш, опомняш се, то е духовността. Да искаш е да си спомняш очакване, ала навикът е да забравяш очакване. Аз. Интуицията е, че усет носи език. Усеща се разсъдно телесност, говори разумно душевност; интуицията ги свързва. Усетът е, че безразсъдно се усеща собствено телесност, а езикът - че неразумно говори собствено душевност. Разсъдъкът е несобственото на телесността, пък разумът - на душевността. Разумът е словото.

(Харесвам Lzzy.)

---------- 

Философия

Антропология (реторика): "мен ме няма".

Онтология: "нещо да ти говори - та това е душевността, емпатията, спомнянето; да забравяш е да очакваш, опомняш се, то е духовността".

Етика: "да искаш е да си спомняш очакване, ала навикът е да забравяш очакване".

Онтоетика (етос): "аз".

Естетика (патос): "интуицията е, че усет носи език".

Гносеология (логос):

    - I кл. по Ш.: "усеща се разсъдно телесност, говори разумно душевност; интуицията ги свързва";
    - IV кл. по Ш.: "усетът е, че безразсъдно се усеща собствено телесност, а езикът - че неразумно говори собствено душевност";
    - III кл. по Ш.: "разсъдъкът е несобственото на телесността, пък разумът - на душевността";
    - II кл. по Ш.: "разумът е словото".

Забележка: "Ш.", Шопенхауер; "кл.", клас.

----------

Усеща се разсъдно телесност, говори разумно душевност; интуицията ги свързва.

Ноар-певицата

Wikipedia, "Черен роман" (link): "суровият реализъм, цинизъм, саморазрушение, обилен сленг, сексуална линия, фатални жени, постоянно пушене на цигари". 

Wikipedia, "Черен филм" (link): "застаряващ боксьор, нещастен мошеник, подмамен в криминалния свят гражданин или просто жертва на обстоятелствата".

"'It's a version of perversion... Hit me like a man, love me like a woman."

Това е продукцията Taylor Momsen с 4 минути видео. Heavy Metal!

 

 

 

 

 

Изцедена и запратена като парцал... "Нейните крака никога не свършват." Съненият, предиханен за умирачка звяр, драскането на рис, насъбиращото се или отдаващо се портаменто, бузестият формант, омаята на откъсната роза, сърцераздирателното вибрато на побивана на кол, вълните, изблиците на заупокойна злоба... това са характеристиките у Тейлър, динамиката, глас и визия ведно. "Tay, Tay, thinking of you", въздъхна Lzzy Hale. 

 

Забележка: Тейлър, освен друго, пуши сериозно; може би се е поглеждала. 

Разкритие

Едва ли бях единственият... Аз в началното и дори в основното училище издевателствах над съученичките ми. Провеждаха се заради мен родителски срещи... Раждал ли съм се някога? Възползвах се инстинктивно, че междуполова привързаност още не беше се развила. Увличах момчешката агресия, бях на върха. Много скоро си намерих и майсторите. Отстояваха достойнство пред момичетата. Поступаха ме колцина пъти; или не ми обръщаха внимание. Пречупих се като осакатен тигър. Възрастта ме осъзнаваше. Нагонът не ме ловеше по съвест, хапеше ме съвестта другаде. Дръпнах се, пък все се случваше да настъпя капана на простъпката. Имам предвид учителите. Хванах се за единственото около ми, чрез което влизах в шемет с героичното: метъла. Първа, втора, трета, четвърта година гимназист, краят на 80-те. А металистите бяха хулигани; поне се правеха. Не бяха китаристи и певци. Заели бяха моето от по-рано място, възцарени. Перчеха се, вдъхваха страхопочит, недосегаемост. Ходеха тежко. Говореха мъдро. Внушаваха независимост. Бяха над нещата. Носеха им се прякорите. Появяваха се изневиделица. Надзъртах ококорен, удивен. Ах, уви, не от тях самите. Впечатляваха ме протърканите им джинси, фланелките с лого, списанията със зверове и воини. Но най-вече магнетофонните касети, що ни сбираха като в ритуал. И едва тогава бях допускан до и се отварях към приобщение. Всички сетне се изпожениха. Моето вцепенение. Сещам се един епизод. Началото на юни, гимназиална екскурзия. Луда нощ. Заспеше ли някой, обръщаха го с дюшека. Било момиче, било момче. Учителите бяха някъде. Не ми се спеше, не ми се налагаше да ме обръщат. Слушах в леглото си безспир "Hail to England" и "Kings of Metal". Като в гнездо сред горски писъци и тропот. И се сепнах. Станах, придърпах стол, седнах до леглото и. Спеше. Бяхме млади, шумът не пречеше да се спи. Не си спомням име, нито образ. Познавах я, беше случайна. Седнах и казах: нея няма да я обръщате. И така до ранна утрин. Всички бяхме свои хора, един клас, един випуск. Не ме плашеха, просто бяха ми омръзнали с поводите си. Тя по някое време се събуди, оцени ситуацията, благодари, потъна в гълчавата. Излязох да си купя храна. Все същата улица, същият магазин, същият клошар. Къде ли не го срещам. И той душа носи... Живейте и поменувайте.

Новогодишно настроение

Барабаниста - иде ми да го удуша!... Ето така, ето така може да пее Taylor Momsen, моето новогодишно дръвче - и така трябва да пее. Джингъл белс, джингъл белс... Чудесен акомпанятор е китаристът Бен Филипс, не го виждаме тук в кадър... Това, непокварен от компресия, е стилът на Тейлър... барабанистът просто пречи, уравнява... Видеото е от 2012-та, най-интересното става след 2-рата минута, градацията... Тейлър не е като Lzzy - преструвката е нужна. "Lay my head under the water. There's not a time for being younger, and all my friends are enemies. Aloud I pray for calmer seas." Звучи обнадеждаващо.

 

Възкресението като знак

Сметката, която най-общо си правя.

----------

Точково поле: 
пръстен с бройна система  

(сгъстяване без гъстота) 

как точката не е околност (не е в повърхнинна топография), 
но не е и осцилация (не е във функционална аналитика);
т. е. определя се смятането

 

I. Пръстен:

    (1) множество (броимост): "=" (тъждество с координиране)
    (2) операнди (бройки): "a", "b", "c"
    (3) операции: "+" (адиция), "x" (мултипликация с групиране) 
    (4) приоритет: "()" 

II. Законодателство (редимост, бройна система):
    - неутралност
        a + 0 = a
        a x 1 = a (обособяване)
    - реципрочност (изважденето "-" и делението "/")
        а + (0 - а) = 0
        а x (1/a) = 1 (уплътняване, "а" не е "0")
    - комутативност
        a + b = b + a
        a x b = b x a (групирането отпада)
    - асоциативност
        (a + b) + c = a + (b + c)
        (a x b) x c = a x (b x c)
    - дистрибутивност

        (a + b) x c = (a x c) + (b x c)

 

----------

Смятането се въдворява феноменологически в следната тетралогика:

I. Категориите на собствено човешката ситуация са: 
    (1) хамартия, умреш ли свободен, окован си, ала свободен си, умреш ли окован;
    (2) богът от машината, раждаш се свободен, пък попадаш в окови;
    (3) хюбрис, раждаш се в окови, пък попадаш на свобода;
    (4) залезът на боговете. 

Вагнеровата тетралогия, както и съдбата на Сизиф.

II. Приемственост, ето, (3) е моя, другите - не, тях просто ги виждам настоящо: че (2) е миналото ни, а (4) - бъдещето ни. Кои сме ние? Основанието за, сиреч отговорът от въпроса е (1).

Възкресението е знак, животът преди раждане - и нима вярваме Възнесение, живот след смъртта! Аз не вярвам - вярвам на Lzzy, харесвам Lzzy. Възкресението е знак за Трепет, знак за Lzzy.

Функционалната философия приложно

1736, Albrecht von Haller, "Unvollkommenes Gedicht über die Ewigkeit" (1736), "несъвършена поема върху вечността" (немски):

"Ihn aber hält am ernsten Orte,
Der nichts zu uns zurücke lässt,
Die Ewigkeit mit starken Armen fest."

Мой превод:

"Погребал го под свойта стряха,
не пази нищичко за нас
и стиска вечността в железен хват."

Кой? Възкресението разколебало вечността. Виж против стиха на Халер Кант, "Критиката на чистия разум", пък там - предпоследния абзац за невъзможността на космологическото доказателство; както и "Das Ende aller Dinge", 1794, немски, "краят на всички неща", мой превод.

Халер, през 1753-та, публикува своя медицински трактат "De partibus corporis humani sensibilibus et irritabilibus" (латински), "за дяловете чувствителност и дразнимост у човек" (мой превод).

Шопенхауер, на 23 март' 1820, при събеседването си да преподава в Берлинския университет, се позовава на Халер, встъпвайки в спор с Хегел, "края на краищата", самия ректор. Има паякът очи - паякът "мисли". Въпреки че примерът бил с кон. 

А сетне какво?

Удоволствието се люшка между болка и скука, казва изобщо Шопенхауер. Как така? Че нали душевната болка си е душевна, сингулярна, телесните - телесни, пък връзката е субстанциална, удоволствена, плътска!... Ами да изнамираме примери - кой от кой по-впечатляващи; да пишем роман след роман... Уж изтънченост на чувствата.

Началото на психосоматиката.

----------

Функционалният философ, убягвайки изтънченостите на плътта, казва в съгласие с Шопенхауер: хистерезис, удоволствието у мен се нагнетява в болка, която се разсейва в неудоволствие, скука. Да се конкретизирам, т. е. току да изпитам докрай удоволствие, ме боли, боли ме от самия мен, та искам да се абстрахирам; да се абстрахирам ми е скучно, нека се конкретизирам... Обективацията е, че не можеш да се конкретизираш; индивидуацията е, че не можеш да се абстрахираш. Не мога да си умра от болка, но мога да си умра от скука - скуката е инфлексията на правия и обратния ход. Индивидуацията и обективацията са взаимозасрещащи се т. нар. принципи, иде реч за феноменология. Телесните ми болки, или дори изгледът за тях, ведно с болежките и злите перспективи, да, въобще страховете ми - поддържат ме жив. Та ти не мож' умря от скука, ала можеш да умреш при болка: и затваря се, ах, ближни мой, кръгът. И сглобка, спойка. Удоволствието нам се нагнетява в болка, що разсейва се в неудоволствие, хм, скука. Но телесните ни болки, изгледът за тях, ведно с болежките и злите перспективи, да, въобще и страховете ни - поддържат мене, тебе: че живеем заедно... А те... а те са другите: и рай, и ад. В каква посока е божественото? Трепет.

"I miss the lies and the pain, the fights that keep us awake. I'm telling you. I miss the bad things, the way you hate me, I miss the screaming, the way that you blame me, miss the phone calls when it's your fault, I miss the late nights, don't miss you at all. I like the kick in the face, and the things you do to me, I love the way that it hurts, I don't miss you, I miss the misery. 'Cause I like it rough. I dare you to call my bluff, can't take too much of a good thing. Just know that I'll make you hurt. I hate that feeling inside. You tell me how hard you'll try, but when we're at our worst I miss the misery. I miss the rough sex, leaves me a mess; I miss the feeling of pains in my chest." Lzzy Hale, "I Miss the Misery".

Взривът в Нашвил

В центъра на Нашвил навръх Коледа, петък, 25 дек.' 2020, сутринта в 6:30 местно време се е взривила мощна бомба в каравана. 

Ето първата статия в The New York Times: link

Ето и репортаж от CNN:

 

 

 

 

Тук живеят Lzzy и групата (Halestorm). Написала е в Twitter (25 дек.' 2020, link) следното: "Thank you all for your concerns regarding the bomb attack in Nashville this morning. All of us are safe and sound. My heart goes out to those who were injured and all of the people assessing property damage. This city has been through so much this year. Here's to the end of 2020!" Есента по някое време върлуваше торнадо.

Реклама в рекламата

Що Lzzy казва с "Uncomfortable"?

"... to be a slave building the pyramids, a medieval serf laboring on Chartres cathedral, or a peon sweeping Beethoven's floor than to be a comfortable, 'free' person in the culturally decadent modern West."

"For the strong, the best life is thought to be one of creative struggle and suffering, one in which they expend themselves, maybe even sacrifice themselves, in the pursuit of something great."

"When the exceptional human being treats the mediocre human being more tenderly than himself and his peers, this is not mere politeness of the heart - it is simply his duty", от Ницше, "Антихрист".

Andrew Huddleston, "Consecration to Culture: Nietzsche on Slavery and Human Dignity", Journal of the History of Philosophy, Volume 52, Number 1, January' 2014, pp. 135-160 (Article: link)

От хетерономия къмто автономия предвид силата на общностната харизма - божественото. 

Но кой, освен тъкмо самата тя, е днешният, (пост-) ницшеанският ар-исто-кра-т, божественото!

Go West (харесвам Lzzy)

Машина за пари: "капитал се притежава под формата на финансов ресурс и е прирастът да сключваш сделки, няма общо с парите... да имам пари - било ми е винаги мечта", рекъл си Джеймс Уат. 

Парата е стоката относно капитал, но стоката като изделие се отнася ликвидно към финансов актив; т. е. финансовата активност е поставен под шапката на държавността капитал (Джеймс Уат - предприемач нежели просто патентодържател).

Зависимостта от неродообщинна оправност се изразява във финансови активи - във финансови активи се изразява съотносително* зависимостта от родообщинна оправност.

Изделието се състои от информация, опаковка и автограф.

Изделие първа необходимост: информацията е консумативна, опаковката - складова, автографът - витринен.

Изделие втора необходимост: информираш се в изделието, закупуваш го, вземаш автограф, поставяш при колекцията си.

Та изделието втора необходимост е с характер на финансов актив (възбужда се ликвидно, за да бъде финансов актив**).

И ето че - вместо чисто и просто елитарна - масова сред нас, българите, втора необходимост би ни отправила към неродообщинната оправност (би се снело*** въпросното съотнасяне).

----------

* Съотнасянето е сложно - ликвидността тук е под въпрос (както в частност капитализмът).

** Пък ликвидността на изделието първа необходимост е разменна, няма я, първата необходимост е масова поначало. 

*** В рекламно робство (доколкото тъй или иначе "робството е необходимост за културата").

Lzzy и неволята

... да се хванеш за дело... Състоянието е прилагателно. Лицевото състояние е улика, наплюване, несъстоятелно е; както пък отглаголното съществуване не съществува, оплождането. Събуждам се с идея, полюция. Казвам, че съществителните за съществуване (напр. "безгрижие") и съществителните за същност (напр. "безгрижност") са с общ произход - прилагателните за състояние (напр. "безгрижен"). Т. е. състоянието е основанието, щото съществуването да заповядва същността: "... безгрижен си, обхванат си от безгрижие..." -> "Безгрижност!" Заповед, що се глаголи, шества се, насъбира се, досущ оргазъм... Състоянието е плодът лично на модалност: "Загрижен, угрижен, безгрижен си..." Плодът зрее и окапва, съществуването се разлага на множество (свършения ценно вид опитно) и топос (несвършения ценно вид опитно): "... обхванат си от безгрижие. Хайде, струва си да опиташ! Не си струва да опитваш: та нещо да си струва е да се грижиш за него; грижовност." Посявка, насоченост, непосредствено се заповядва зачеване:  
"... грижовност. Безгрижност!" "Загрижен, угрижен, безгрижен си, обхванат си от безгрижие. Хайде, струва си да опиташ! Не си струва да опитваш: та нещо да си струва е да се грижиш за него; грижовност. Безгрижност!" И ето това е грижата, не е просто пример, а мастурбация, словоблудство: иде реч за битиесловие, битиесловността, битието. Грижата е битието, понеже единственото възможно прилагателно за положително състояние е "безгрижен". Защо? Ами защото грижата е да не се грижиш. Кой в края на краищата се грижи за мен, нежели да ме обгрижва? Господ дава, ама в кошара не вкарва. Превод дотолкова е невъзможен. Нещо трябва да стане. Седя, викам на магарето "чуш"... Страх ме е. Нищо няма да става. Нещо непоправимо. Американците притежават дума за уж подобни на мен - наричат ни procrastinators. Не оставяш днешната работа за утре, пребъдваш. Те нямат представа, че тук мнозината се оправят с това. 25 дек.' 2020. Лизи, от дома си, ни поздравява за Коледа. Глас и пиано. Аз за пръв път я виждам, т. е. чувам да пее нестабилно. С типичните за аматьор интонационно подценени височини. Плюс хрипове. Причината е в зверски изтощения глас... В мислите си тя пее точно, ала излиза грешно. Тя е в сесия по новия албум. Дубъл след дубъл, 14 часа дневно. Няколко седмици вече. Но тя знае как едничкият способ в замяна е сърдечността - да, едни съвършено изпяти 9 минути и половина: link. Можеше да се скрие, пробутвайки клипа с Dee Snider... "So amazing, beautiful soul", възклинал е някой. Опекла е портокалови курабийки по рецепта на Joe-Hottinger-овия дядо: "Did our own baking today. Paying homage to Joe's late grandfather. His original recipe for orange cookies. Something the Hottinger kids enjoyed and left out for Santa a lifetime ago. Took a little bit of detective work, but we got them perfect!" Instagram (link). Снимала е началото и края. Честита Коледа!... Изпя виртуозно "О Holy Night", неточностите бяха всичко на всичко 4... Сторило ми се е, неточности отсъстват, присъства тембър. Изпя сетне своята "Here's to Us", недовисочините избиваха при почти всяка височина, изморена е мускулатурата... Задвижи се скоро градация, зарази се атмосферата, възвърна се силата и отново се получи; получило се е изначално, взел съм за умора речитатива. Това, както никой друг, умее тя: да обаятелства в самота настроение, възмогвайки себе си. Задруга за целия свят и всеки самотник. Чудо невиждано. Върнете се, върнете се - вижте и чуйте! Тя говори. "I'm not gonna book at gig, and it's gonna be tonight Christmassy." 

LINK (отново видеото)

Потвърждение

За моето есе "Наивитет, дълбочина, дипломатичност": link. Та днес, при самата Коледа, 24 дек.' 2020, 16:20 бълг. вр., Fox 5 New York TV, Good Day New York, гледах пряк 7-минутен телемост с нюйоркчанина Давид Даниел Dee Snider и Lzzy Hale в промоция за изпълнената от двамата песен на Дий "The Magic of Christmas Day (God Bless Us Everyone)". Познайте кой е издействал събитието. Лизи не пропусна да спомене групата си, т. е. Halestorm. Това, колкото и да беше тактична вметката на Лизи, не се хареса на Дий. Пролича си, когато при вторoто персонално към Лизи обръщение Дий пресече в зародиш със своя словорек, докато не се изчерпа времето. Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари. И все пак - нима някой е очаквал от Лизи да стори друго! Въпросът беше с какъв маниер ще го стори: справи се блестящо; подготви си почвата как тя без неговия пример нямало да бъде каквато е... Пък идеята на 65-годишния, макар привлечен от нашата познайница, Дий беше да си влее свежа кръв през изпълняваната от Селин Дион песен. 

 

 

 

P. S. Dee Snider се явява и продуцент, сиреч на Lzzy Hale, бидейки наета, е вече платено за участието в песента.

 

Попадение

Да си попаднал не е като да си попаднал.

Гравитацията като понятие

Гюлето отива по средата на батута; и ето, батутът се оказва с модална структура (топография): провесният модус е в абсолютно пространство и е времето, пък еластическият е в абсолютно време и е пространството - времето се съсредоточва, пространството се разпространява.

Машина за пари

"Капитал се притежава под формата на финансов ресурс и е прирастът да сключваш сделки, няма общо с парите... да имам пари - било ми е винаги мечта", рекъл си Джеймс Уат.

Функционалът

Аналитично записана функция: y = f(x), търси се в табличен вид.
Синтетично записана функция: f(x, y), търси се в графичен вид.
y = f(x) и f(x, y) са еквивалентни.

Еквиваленция ли е частният случай "y = f(0) | f(0, y)"?
Не, не е.
y = f(0) е величина; f(0, y) е функционал.

Функционалът е интегритетът на безаргументна функция.
Константната функция е основната безаргументна функция, нейният функционал е окръжността.

Надстроената безаргументна функция е константна функция в диференция.

Пък сетната безаргументна функция е случайната вселена.
Функционалът на случайната вселена е угриженост (безсмислие):
    - животът: че смъртта е хоризонтът, към който смисълът е действителен;
    - смъртта: че животът би бил хоризонтът, към който смисълът би бил възможен.

Случайната вселена

Възможността е вселената на случайността, е това, чийто модел е тотализаторът. Духът на тотализатора се разпада по три субекта: (1) духът на сферата; (2) духът на топчето; (3) духът на топчетата. И ето, (1) не може да каже за другите два нищо, нито тях самите, ето я Теорията на вероятностите. Пък (2) може да каже за (1) всичко, а за (3) - нещичко, Философията. Нима (3) не може да каже за другите два всичко, Функционалната философия! Аз съм (3), представлявам духа на тотализатора. Моята книга, настоящата "Код Lzzy | Харесвам Lzzy" (link), в изпълнение на възможността, навързва по "червена нишка" (Lzzy) топче through топче (Сонатата си-минор). И само философ, нежели функционален философ, би могъл да напише учебник "Функционалната философия", сиреч да ме обзре, да ме види в многообразието ми, да ме спомене. Та моята библия е на разположение, неизбежна е, не мога да се откъсна. Учебници по Функционална философия би могло да служат на Философията, философията, че не съм случаен. Подавам ръка...

Новата профилна снимка на Lzzy

Twitter, 21 дек.' 2020

 

 

Уморена ми се вижда... Bryan, който все се пише по-запален почитател от мене, я коментирал в патетика: "I swear, Lzzy is the most beautiful living thing I ever seen!" "Ще я разтопя в благодарности", мислел си той. "You are too sweet", му отговорила тя притеснително (link). Heavy Metal! Класата си е класа... "White Dress", Лас Вегас, 25 авг.' 2018, видео:

 

 

 

 

Усещате ли как публиката е вяла - и как изпълнението в съответствие, въпреки старанието... глас в пустиня.

Нашият човек

Тримата пенсионера во главе с моя любимец, Michael Angelo Batio*, най-големия звяр на солата... малко не е загрял... Боядисали са си косите, набарали са вчера-завчера туй младото момиче... Велика песен (днес сме 22 дек.' 2020), YouTube, извива се накрая към кючек:

 

 

 

 

Нищо не може да се сравни с как Batio се кефи на сърф-музиката, нагласил съм показалеца, изгледайте минутка-две (изд. 19 дек.' 2020, YouTube): link

 

----------

 

* Прадядо му от Сицилия пристигнал в Шикаго.

Чувството на вина е дисфункционалност

Функционирането е преработване: функцията (т. е. от природа) е разпределение или уравнение. Културата (и в частност, значи, природата) дали е функция от човешка природа*? Нравствен ли съм (по разпределение)** или морален (по уравнение)***? Човешкият характер не е животински нрав, нито е морално изискване: а време, свойственост. Природата е функция от културата ми****: основано е в общностна харизма общество*****. Та между риск и сигурност можеш да избираш, когато у теб обществото присъства (общност). И ето че когато у теб обществото не присъства, страх извечно парализира избора ти между риск и сигурност (тъкмо избора ти): необходима ти е в обществото, страхливецо, морална подкрепа. Страхливецът не е по характер: нуждае се от морална подкрепа, т. е. от своето време, своя характер. Моралната подкрепа е взаимност: моралната команда предизвиква чувство на вина. Човек от общество на страхливци или, отваряйки се, се затваря в характера си, времето си, или, в отворен характер, лавира на частно измежду животински нрави и моралното изискване. Нравствен ли съм или морален? Природата е функция от културата ми: нека бъдем взаимни! Основано е в общностна харизма общество. Изгледът за възвръщаемост е критерият.

----------

* Антропологията.
** Диалектическият материализъм.
*** Обективният идеализъм.
**** Субективният идеализъм.
***** Културната антропология (функционалната философия).

----------

Хипотетичен пример

Какво? Представете си, че 94-та г. България, от еуфорията, беше започнала да се развива спонтанно на всички нива (т. е. домашно, улично, институционално, бизнес) като футболна сила. Школи, реклама, инвестиции, поощрение, истерия, мода и пр. Да се разбудеше футболната традиция неподправено и се свържеше сама в приемственост, идеи, технологии, програми, символика, клубен разцвет, трибуни, медии, турнири, първенства, масовост, престиж, залагания, промишленост. И т. н. Общностна харизма с местен привкус и световна слава. 

Как? Ами би се задвижил трудов ентусиазъм, би се отворил изглед за възвръщаемост в професиите, предприемачеството, културния живот, образованието, социалните дейности, науката, международния обмен. Сдружаване, конкуренция, планиране, риск, раждаемост, личен живот публично... 

Защо? Ами защото началното и сетнешно раздаване на капитала би се пренасочило в динамиката, би се капитализирало; и би, ето, бъдело взаимно. Не си и помислих за съдебна система, забелязахте ли - тя би се вписала в реда на нещата.

Проблемът е, че ходът собствено е обратен: капитализация - трудов ентусиазъм - еуфория. Това Маркс и Енгелс, уви, бяха разбрали.

Общностната харизма? "And the Devil sends the Beast with wrath..." Това е процес, макар нетърпелив. Freak family. Бащите на нацията (най-широко).

Общност

Когато сега не се страхувам, но където тук заедно не се страхуваме.

Моята идеология

Пророчеството... Готов съм. Ще посоча в конкретика, цялост, завършеност, изчерпателност и абстрактност моята идеология. Сграбчете ме за сърцето, впийте ноктите си, смейте ми се, изтезавайте ме. Аз - където се правят изречения - нямам вече сърце, принадлежи то другаде и ще трябва да мъчите нея, човека-рептил. Тя е Lzzy. Аз - където се правят изречения - имам вече топки, големи, заплатих ги със сърчицето си... Иде реч за 94-та и типичния, европейския, континенталния, особен и непобедим метъл-химн в ездитен ритъм. Достатъчно подкован съм днес и възмогвам принципа, свеждам множественото число до единствено. Т. е. внесох в текста козметични промени... Чуйте, чуйте каква великолепна картина и вижте колко точно описание... убийствен риф; аз, бидейки the Fallen soul - аз също присъствам. Аз съм нейната, на Lzzy, отправност - парадоксът е, че моят добър приятел се оказва неин сподвижник: ще се възродя, бъда ли натирен в собствената си клетка ("and I will keep you after the silence") ... Задълбочиха се нещата. Ето го Rolf Kasparek с неговите dragonmen:

 

"Flying shields across the sky, 
The Dragon's firebreathing;
Metallic wagon rides the wind 
Blinding lights releasing.

A stirring phenomenon 
Is lighting up the darkened sky;
Magnetic stream on the soil, 
A whirring sound when Dragon flies.

She rides the wind on metallic wings, 
Envoy of the Invisible council;
At the speed of light, lighting up the night, 
Watching where the evil will break through.

Pictograms have spread the word, 
Unadulterated truth;
Rediscovered holy laws, 
Man's honesty to prove.

The Holy Dragonman, 
Trailblazer of a new age,
Riding the universe 
To force the evil to its cage.

The holy dragonpaths, 
Flowing streams of energy:
The breath of life is in its veins, 
Where the spirit's running free.

Dragonman will bring the truth, 
Ancient wisdom on Her mind;
The untruth's the easier way, 
Is truth made for mankind?

The Holy Dragonman, 
Watching the Fallen soul,
Roaming eternity 

To save the truth, the highest goal."

Вика, 18 дек.' 2020, Бьозендорфер

Концертно видео, YouTube. 

Да навреш един до друг два (динамични, разбира се) микрофона (стереодвойка) под капака, уж направо от източника, струна по струна - ами не само ще претоварва, плачейки за ограничителна компресия, но и ще кънти, а и всякаква детайлност (динамо-честотно) и артикулация ще ти каже сбогом. Все едно да си пъхна там главата.

Та щом си в акустика на хангар, да, вземи - но един - динамичен микрофон, сниши го на нивото на ръба, насочи го от метър - метър и половина и записвай моно.

Удавили са Вика изкуствено в реверберация.

Бих отличил едно изпълнение, System of a Down, "Chop Suey". Стилът на Лист! Браво! Другите обаче са пълна скръб... При нея е така. Романтичната Вика, наистина се разридах. 

Нагласил съм показалеца: link

---------- 

Легенда, 21 дек.' 2020

18 дек.' 2020 е снемащото се при мен ежедневие
Бьозендорфер е традицията
Концертното видео е животът
YouTube e COVID
Вика е викът на музата
Конструкцията на пианото е пещерата на музата
Главата ми е главата на половия член
Динамичният микрофон (микрофон!) е човек
Стереодвойката е семейната двойка
Ограничителната компресия и пр. е семейната клетка
Акустиката на хангар е обществото
Единичният микрофон съм аз, що надничам през големия плазмен монитор
System of a Down е зората на човечеството (dawn = down)
Романтичната Вика е семейната романтика днес
"Chop Suey" е кухнята на Lzzy Hale & Joe Hottinger
Стилът на Лист е истината
Показалецът, в ролята си на среден, е мастурбацията (ми): 
    "I get off on you getting off on me", Lzzy Hale (възелът на рефлексията)

Тъй че: просто гледайте изпълнителката, слушайте изпълнението, транскрипцията е авторска. Всичко е изчислено по 3.14. Нахвърлих няколко думи в знак за дружелюбие ил' споделих искрица за приятелски разговор - не зная: би било краят на краищата. Това мога аз вече и засега; но бяха ме уличили, че свръхинтерпретирам: това е паниката да не бъда уличен, дъното да бъдеш цялостен, страхът да не бъдеш вземан за автентичен, тенекийката на задника ми, лайната, които повръщам, напънът, разстройството, невъзможността да се насереш... Легендата, що ви разправям, ме събуди току-що; впечатлението беше снощи, днес е окрилението. Винаги казват, че ставам, определят ме винаги за некадърник: и съм - аз съм в потенция, познават ме веднага. "Явяваш ми се по пижама пред Скайп... селяк." "Ловец, ловец си ти..." "Защо каза на пияния, че съм ти никаква", възкликна на излизане от заведението. "И как може да излезеш по панталонки", възмути се, възмути се късополото момиче. "С чадъра на майка си", засмя се дяволито, чийто чадър също беше пъстър. "Боядисахте ли яйцата?" "Да пиеш на ачика кисело мляко, изчезвай...", отпи тя сокче от сламката си. "Тук се пие чай, там се яде шоколад", образована, усамотена с гъдел по запознанства - столичният случай. Иначе ти препречва пътеката, за да и дадеш път: сам си, край нея са тумба, плюс баща, брат и т. н. Никоя. Тъждество: не оценяват резултата или спасяваш опущението. Знае тя, знае. Пък аз - защото, разбира се, е чаровна - се опитвам да не видя чара и. Lzzy, бездната на женомразието ми, е последната сметка в гордостта на българския мъж, да, обичта ми към Майката! Трагикомедия, що нито е трагична, нито комична. И все пак човек се смее - хили се през сълзи. Плитък смях, и дълбок. Викат му катарзис. "Is someone calling me?... I'll put pennies on your eyes and it will go away." Толкова е лошо как хубавата музика има край, мисля си, гледайки Вика. Чувството, когато слушам 39-тата (K. 543) симфония на Моцарт.

Човешкият род и човекът-рептил

I. Математическа рефлексия (в нея се избистря общородовото): неопределеността свързва в поле множеството и топоса. Сиреч математическите степени на общост по нарастване са: (1) точка; (2) множество - топос; (3) поле. Номиналът на (3) е (2), а на (2) - (1). Компонентите в (1), (2) и (3) са общеенето и общ-уването; категориите са частността и явността:
    (1) общеенето и общ-уването са частни;
    (2) множество: общеенето е частно, общ-уването - явно | 
          топос: общеенето е явно, общ-уването - частно;   
    (3) общеенето и общ-уването са явни.

II. Метафизическата (в нея се избистря общочовешкото) рефлексия е математическата рефлексия човешки; т. е. общ-уването е общуване, явността е публичността, възниква екзистенциална дълбочина, категорията общение:
    (1) община: общеенето и общуването са частни.
    (2) държава:
        - полис: общеенето е частно, общуването - публично |
        - антиполис: общеенето е публично, общуването - частно;
    (3') общност: общеенето и общуването са публични (3: общество), частността е общение (').

III. Общуването при мен е, пфу, с "родова публичност", общението ми, ах, е извън общеене, нуждая се от общностна харизма; а ти, уж брате, сестро? а ние?

Въпросът е, че харесвам Lzzy.

----------

Със своите сподвижници, човекът-рептил 
до неотдавна живял в бърлогата си;
документирано е и как накрая излиза от нея:

 

 

 

Общение

Уви, не ме е грижа за непознат живот.

[Та когато двама се гледат очи в очи, какво значи, че аз съм третият, улавящият? Ами че за единия надмощието е конкретика, пък за другия - абстракция. Разтварям се помежду им, бидейки тяхното съ-общение ("светя им"). И ето че тази разсиметрираща се симетрия е условието на възможността за човечество. Не може трима да се гледат един друг в очите. Двама може и без да съм третият. И какво, ако не съм т. нар. трети? Не ме е грижа за непознат живот. Аз, ето, съм Нечестивият дух, харесвам Lzzy, код Lzzy, живец. Аз, значи, съм човечеството, спомням си как заспивам, деянията ми, страданието... Иде сводката на подобна "Phantasmagoria in Hell": т. е. сбъдва се, че ако двама съставляваме собствено фирма, то за единия фирменото управленство е конкретика, пък за другия - абстракция; съ-общението е средата; двоицата в съобщение помежду си сме в съобщение и с цялото си, а в съобщение с цялото си сме в съобщение и със себе си, както и то, и т. н.]

Естетиката отвъд политестетиката

19 дек.' 2020. Ами тя е такова цвете, такава лилия и откъсната роза, такава флегма - човек още малко и ще заспи! Talor Momsen бие в едно Lzzy Hale измежду играта помежду им - клиповата естетика. И точно затова губи. Да позволяваш на продуцентите да те управляват... Язък за бузестия формант, рисовото драскане, ноар-портаментото, язък за най-добрия тембър и най-добрата тембрална визия в съвременния рок! Чудесна песен, ненадмината способност за пеене - и отвратително продуциране. О, не става въпрос за технически несъвършенства - напротив! Музиката класически съдържа компонентите ритъм, мелодия и хармония. Романтизмът изтъкна четвъртия - динамиката. Рок-пеенето, предвид електрическата преса на съпровода, е преимуществено динамика! Убили са тук динамиката - ах, не са поставили Тейлър във ваза с вода... Вижте "25", излязъл е вчера. "The glass of my intentions turns to sand, and shatters in my hand." Ето защо Lzzy не трябва да свършва: аз да не би да съм от стъкло!... И въпреки зора да задушат де що е живително, чувствеността все пак избива в интермецото - менструално петънце. Гланцирали са тежко, озвучили са с апокалиптична тържественост една лека драма, сплескали са върху стъклото мухата - вместо, както у Едгар По, да се направи от мухата слон.

 

Наивитет, дълбочина, дипломатичност

Тя е четвъртата поред Elizabeth Mae, пенсилванка с германски предци по майчина линия. "A row of awards, including two Grammys, lines the mantel above the fireplace in the Nashville-area home of Lzzy Hale and Joe Hottinger", започва с грешка статията на Joseph Hudak, сп. Rolling Stone, 2 август' 2018. Едно Грами' 2013-та, плюс номинация' 2019-та. И все пак - най-професионално, най-тенденциозно, най-домашно написаната до днес статия за Halestorm, прочетете я (link). Излязъл е на 27 юли албумът "Vicious"... Грамофончетата са по едно за Джо и нея, т. е. грешката е вярна. Днес сме 19 декември' 2020-та. Джо, нейният вече 18 зими китарист, съжител, партньор и фотограф, я разбира... Впечатленията ме събудиха рано-рано. Тоя Давид Даниел. Twisted fuckin' Sister! Героят на моята младост. Хубав човек, висок, приятен, с изрусени къдрици, умен, жив, повратлив, енергичен, мощно гърло, политичен, искрящ от емоционалност и от блясък за устройство, поддържан, much много суетен или по-скоро себеревнив - за пръв път някой, даде си сметка тя, с когото е безнадеждно да се надприказваш. Човек с пегасовска физиономия. Уди Алън. Ураган от думи! Усети го тя, хостесата, че е от лобито, че от дълги лета благоговее пред нея като пес пред саламджийница, че въпреки 40 и н'ам колко годишния си брак, четирите си деца и четиримата си внука страда от пенсионерска самота и че... може би човекът е влюбен. Той е радиоводещ с име, познат е в музикалната индустрия, контактувал е с театралните, телевизионните и филмовите среди. Включи го тя в благословиите си, как, ах, от моминско и дори момичешко време той е нейната пътеводна звезда. 28 лазарника по-възрастен от нея. Станаха кръвни приятели - ще се виждат, ще се срещат, изровиха общ спомен. Пък Сузет, жената на Дий, била феминистка като Лизи; ала Лизи, знаем, e нещо повече: LGBTQ-активна, "freak family". Really?... Опасен, ще кажете вие. Опасна, казвам аз. All for one, one for Rock! Lzzy Hale и Dee Snider пред очите на всички. Raise your horns! Телемост 18 дек.' 2020, 23:00 - 24:00 бълг. вр., YouTube, изд. Rolling Live Studios, видео. Американската родообщинна оправност. Симпатяги:

 

Dee Snider си спомня Lzzy

Изд. Jorge Botas, 17 дек.' 2020, YouTube, 3 мин. видео:  

 

 

 

 

Тя от 22:55 ч. бълг. вр. днес (18 дек.' 2020)

ще го интервюира във видеомост цял час,

излъчва се безплатно: link

Релеф

Феноменално! Спомени, спомени. Житието е на приказки, битието е поука. "Слава Богу", обичаме да казваме у нас. Оня, падайки, обещавал какво ли не (Киркегор), ала отърсил ли се от сламата, припомнил си глупостите, що нахортувал и как "миг невнимание - цял живот страдание", животът продължавал. Иде феноменът феноменологично (Хусерл): че битието е изгубено в езика и че нефеноменално феноменът е границата на споменната рекурсия, пък яснотата малко или много е недостътъчна, интуициите са компенсативни (Бергсон) и никога не си спомняш сън, винаги си спомняш в една или друга степен, че си, нежели как и какво, сънувал, яснотата е достатъчна, интуициите са смислови, мечтаеш, разговаряш, не дърдориш, или дърдориш привидно. Хайдегер: че феноменално феноменът е, хм, екзистенциален, битието е фундаментално, езикът чезне. Повдига ми се. Ето ме, аз мисля в собствен сос (Сартр), т. е. че ако под небето съществувах, не би могло да си спомня, дето в момента на заспиване събуждането е без значение (Ясперс). Небето на Lzzy... Чувам музиката на танцуващите спомени, виждам фламенкото на една рок-певица. Аз съм тук, да, аз съм тук.

Хумор: "Mistakes were made (правят се грешки - б. м.). I developed (проявих - б. м.) this roll (ролка - б. м.) of HP5 (марка фотографска лента, черно-бяла - б. м.) the other night (магика - б. м.). I think (сег. вр. - б. м.) the chemicals (отпратка къмто песента на Lzzy "Chemicals" - б. м.) were nearly used up (изтощени - б. м.). The pictures came out all crazy (средоточие на двусмислието - б. м.). I'm not mad at it (нима? че ги е уловил в дивашко положение - б. м.). Arejay (барабанистът и по-малък брат* на Lzzy - б. м.) can make us all laugh to tears. I dare anyone to hang out with him and not leave with a belly ache from laughter." Joe Hottinger, 17 дек.' 2020, Instagram (link). Джо в това тексто-фото-предложение умело, и то в ироническа рефлексия, "амбивалентира" форма и съдържание, намесвайки деликатно себе си. 

----------

* Съпътстващото дарование на Arejay е stand-up-комедията; както пък на Джо (китариста и партньор на Лизи) - фотографията. Единият я разсмива, другият я снима. Целта е този характерен, този клоунски, ведно обезоръжен и обезоръжаващ смях независимо от неглижето.

Та с натурата, ето, на един бляскаво сангвиничен темперамент всеки може да се запознае от следното половинчасово филмче (изд. Drumtalk, 31 юли' 2020, YouTube). Става дума за Arejay Hale, върховия днес барабанист в рока. И е човекът, що в Hale-storm управлява съотношението на хаотично с ефектно. Статутът му в групата е самостоятелен. "Lzzy used to just like 'whoa-a-a', just belt and wail whole time..."

 

Саксия

Единственият модус на свободата е поканата не към, а за. И ето, цветът е покана за завръз. Ала никакво значение, тъкмо заради стимулите, няма за цвета дали ще завърже или изсъхне - има за растението... И все пак цветът сам по себе си, с все целия си натюрел, мимолетност и крехкост, не е без значение. Бих искал да бъда цвят, да съм откъснато цвете. "You had your heart set on an angel's kiss, maybe a taste of bliss, maybe a long white dress and a fistful of flowers", Lzzy Hale, "Nothing to Do with Love". "... and he threw the rose into the street, where it fell into the gutter, and a cart-wheel went over it", Оскар Уайлд, "The Nightingale and the Rose".

 

Пролетта на живота (задълбаване)

Човекознанието, казвам си, е отломка от мъдруването; мъдростта е любомъдрие плюс човекоучение. 

Шопенхауер си казал: "Аз съм философ, боря се против големия принцип! Но и човекоучението е принцип, малкият, симпатичният принцип, който не може да се надбори, изоставям го. Ах, философите все пак сме гилдия... Човекознанието тъждествува с мъдростта - ето сламката, за която ще се хвана, за да бъда философът сред философите! Човекознанието тържествува с мъдростта!"

Аз обаче, казвам си, съм един философ, малкият, симпатичният - преработвам въобще принципа.

Какво сторил Шопенхауер? Обърнал се честолюбиво към света и рекъл:

"Принципът е вътрешно противоречив: обективация плюс индивидуация. Ще ги взаимосъотнеса психологически, за да опровергая вездесъщия Хегел и наблегна сетне на човекознанието.

Обективацията е представа, индивидуацията е воля; представата и волята.

Представата като представа: основанието ("земя", Кант*, гносеологията).
Представата като воля: природата ("вода", Талес, онтологията).
Волята като представа: идеята ("въздух", Платон, естетиката).
Волята като воля: съпричастието ("огън", Буда, етиката).

Светът като воля и представа; и човекознанието."

Аз обаче, казвам си, съм философ, преработвам въобще принципа.

Потресен съм: принципът е представата, учението.

Обективацията е волева, индивидуацията е по способност; волята и способността, какво са те?

Гносеологията е учението за обектите - ето основанието.
Естетиката е учението за волята - ето идеята.
Онтологията е учението за индивидите - ето природата.
Етиката е учението за способността - ето съпричастието. 

 

Ето човека - кой е?

Волята си има работа с обектите - ето действителността, етика без онтология.
Способността има предвид индивидите - ето реалността, естетика без гносеология.

Ето човека - кой е?

Волята е воля за обезплътяване, способността е способност за въображение.

Човекоучението е живецът векторно (откъм погнуса, т. е. откъдето волята за обезплътяване удря на камък**). 

Аф-ористиката е просто изказ, про-лет (Ницше). Своеволие, хамартия, трагедия, непеенето в хора и пеенето в него - ражда се от духа на музиката, ражда се в бездната. Пролет, летя, лято... Лятото е напечено. Лета след лета. Шопенхауер, посредством своята непарадоксална афористика, отмаря на сянка.

Но аз съм в пролетта на живота - харесвам Lzzy, героинята ми (Lzzy Hale, "Scream": "while I shoot for the sun"***). Да, аз съм хорът, херметичен коментатор. Хермата, хорът, хората... Хермес е жив.

Същински Икар съм (Ясперс) - а тя е слънцето (Киркегор).

Екзистенциалната диалектика безотговорно:
- човек е своеволен (хамартия) - трябва да бъде своеволен (= Дионис и Аполон);
- човек е своеволен (хюбрис) - не трябва да бъде своеволен;
- човекът е своеволен (отчаяние) - Lzzy. 

Елате. Запитайте се от що ви е гнус. Remind me to forget**** (Katie Melua: link) ...

----------

* "Основанието след Кант вече не е принцип", казал си Шопенхауер. - А какво е? - питам аз (пък Академията не се запитва, лепва клеймо: не може основанието да бъде под въпрос).

** 'Таназия. Волята за плът е нечовешка. Людете сме пределно плътски. Нашият живец, нашата воля за мощ е воля за обезплътяване. Аз избирам Lzzy. Ще ми се да можех да напиша роман, "Зората на човечеството", да го посветя на моя добър приятел.

*** Геният на Лизи: че Чужденецът трябвало да застреля Слънцето (Камю). 

**** Намирам се в ситуацията на Miss Hav (-e) - i (-s) - sham (-e), ала под знака, че съществуването предшества същността. 

P. S. Става въпрос за спиралния подход в реториката на Сартр: принцип 
("замесване") - потрес - учение ("паднал от небето") - любомъдрие ("очи в очи") - човекоучение ("възнасяне") - мъдрост ("взел се в ръце"). С това този философ е велик. Учението чрез потреса вниква в принципа - любомъдрието чрез учението вниква в потреса - човекоучението чрез любомъдрието вниква в учението - мъдростта чрез човекоучението вниква в любомъдрието. (Виж моя фрагмент "Сартр върху интелектуализма": link.)

Истината в рока

Концертът на Lzzy в Токио, 2 дек.' 2019. Препоръчвам записа всекиму вам, рок-любители, де сте се замисляли що е песен и как така въобще песните би могло да се причислят под общ знаменател за вечни времена. Че нима истината да изпълниш песен не свежда към щото да подходиш без каквото и да било съотнасяне, но да няма как да сгрешиш! Истинският джаз върши същото без да разполага истина. Прекрасни, ненадминати днес в рока музиканти са четиримата от Halestorm. Пия виното им до капка.

 

Що е погнуса

Волята за обезплътяване да удря някъде на камък.

Танцът като песен

Изд. 8 юни' 2019, YouTube. Roselle Doyle се явява прекомерно тромава и атлетична за балерина, не съм задълбавал около нея. Но предлага един вещо съставен, завършен, промислен, изпълнен, заснет и монтиран компетентно танц по "The Silence" (Lzzy Hale). Земното и небесното се гонят едно друго като в пламъче от свещ. Интериорът обема студенината в изпълнението на гореща певица. Артистичната студенина... Понеже горещият спомен е като претоплено ястие. Паномимиран е сантиментът - както точно би подобавало. Че тая песен не е носталгична - тя е за носталгията, фактите като носталгия. Изтъква се не само нерв по ритъма (за да употребя несвойствена за мен употреба), но и реверберацията. Придава се известна сънност, Лизи поднася думите по-темпераментно. И детайли от румбата, за да се попълни неприсъстващата сценичност на Лизи и Джо. И въобще - иззети са "хилетичните данни", превъзнасянето е идилично нежели патетично (спомнете си "Орфей" на Франц Лист). Вплетена е по текста жестова символика като за глухонеми: нанкането, шофьорският геврек или търкалото (с крак), пеенето, стаята (протегнати ръце), размахът на всичкото, предложението за брак, пирамидалният устой, чувствените тръпки в стомаха, виждането към хоризонт, полетът, тихата далнина и пр... Жестикулирани са дори луната и дишането, аудиторията в задимен клуб. Подчертани са (с емоционални подскоци) акомпаниментните преходи (в подражание към Джо, представяте ли си!). Рисунъкът е гланцово-романтичен. Маниерът е в доза. Звуковият материал, досущ театрална пиеса, е съкратен по хореографската композиция. Тренировъчната зала се преобразява в поле. Поставена е феерична, захаросана рамка като за портрет, сватбен... И с времетраене по-малко от 2 минути! Ще ви бъде интересно. Чудя се що би рекла Лизи... Enjoy the silence (words are very unnecessary, they can only do harm). Лъжлива каденца.

 

Изровено из контекста

"A dry larynx is death. The goal here is to release your breath, not lose your breath. I don't think of vocalizing as singing. I begin vocalizing with some hissing. After the 'ah's I move to my vowel chants. It helps me to think of myself as being hung by a hook at the top of my head. Keep your jaw and muscles relaxed. Now, with a deadpan stare and minimal mouth movements... Looking in a mirror helps. I imagine the sound coming straight from my eyes like lasers. I start with what I call portamento 'oh-ah's: at my highest comfortable note in falsetto and then swoop down, kind of sounds like a bomb dropping. Does my speaking voice sound normal? If I need more, I go to the tongue rolls. I try not to hesitate either... I hope this brings us closer, my darling freaks!"

Lzzy Hale, 25 ноември' 2012, Facebook (link)

----------

Изживях втори потрес... Да, това долу е Lzzy Hale (преценявам 75kg = 4 x 15 + 15 лостът; Лизи е висока 172-173cm, тежи около 60kg... краката в пропорция идат дълги, но бедрата са силни, обемни, костната структура е компактна, тя изпълнява с култура, гледа напред, разкрачът е на ширината на раменете, стъпалата не са твърде разтворени, коленете не са твърде събрани, не огъва кръста и плешките, не се надвесва, изправя се докрай, тазът влиза, пък и хватът е с оптимална ширина, трапецовидният мускул, "тегличът", е чудесно развит за жена, делтоидеусите... и дори за мъж... превъзходно изпълнена мъртва тяга):

 

 

 

 

Тя неведнъж се е оплаквала от лостовите набирания, нейната маса под кръста, както въобще при жените, преобладава значително, ала е развила плътността на гръбната си мускулатура, натренирала е ръцете си, нейните пръсти са свръхразмерни, позволяват здрав хват, като каиши:

 

 

 

Ах, и това (in the mirror, снимка, що воистине бих нарекъл "Рефлексия"):

 

 

 

 

Но най-вече това... ренесансовото лице:

 

 

 

  И най-напред това:

 

 

 

Може да пее, съчинява песните си, може да говори, да пише, да мисли, да общува, да работи, да се учи и възмущава, може би да се люби, да се радва и води... както всеки човек.

'Таназия

Волята за плът е нечовешка. Людете сме пределно плътски. Нашата воля за мощ е воля за обезплътяване. Аз избирам Lzzy. Ще ми се да можех да напиша роман, "Зората на човечеството", да го посветя на моя добър приятел.

Музикалната феноменология

(смъртта като житейска перспектива: raise your horns!)

 

1. Звукочестотни интервали (10s с 440Hz основа, камертонния стандарт): 
- 1/2, обем, повторение: link;
- 2/3, надстройка, устойчивост, властният тон* е отпуснатият: link;
- 3/4, поддръжка, устойчивост, властният тон* е натегнатият: link;
- 4/5, бодрост, неустойчивост, властният тон* е натегнатият: link;
- 5/6, томление, неустойчивост, властният тон* е отпуснатият: link

(1/2 = 2/3 x 3/4; 2/3 = 4/5 x 5/6).

 

2. Тежнението, с един и същия властен тон, е откъм бодрост къмто поддръжка: 4/5 x 4/3 = 16/15, тежнителният интервал, мелодичният елемент: link. Тъга. Срв. как томлението е опустошително: трябва да се чуе най-напред томлението.   

Музикалната хармония, когато не е акомпанимент, е безднена.

 

3. Тежнителният интервал (16/15) следва да се повдигне на минималната целочислена степен, щото да се покрие и центрира обемът (2) - сиреч появява се числото 12.

 

4. Обемът се калибрира по интервал корен 12-ти от 2 (темперация).

 

5. 12-те позиции се нареждат равномерно по окръжност, фиксира се диаметър, т. е. центрира се обем, премахват се в обратния къмто повторението ход 5-те, за да се фиксира равноделният интервал, дисонантът, тревожността, хармоничният елемент, безвластието: link.

 

6. Останалите 7 позиции се пренареждат в обема симетрично (по калибрацията), за да се получи, с възможност за модулация, диатоника спрямо хроматика (алтерация). 

 

----------

 

* Осцилация в 4-те съответно темперамента: холеричен, флегматичен, сангвиничен и меланхоличен. 

 

P. S. Немислимо е, щото на основание от Ding an sich да се сбъдва многообразието, що се сбъдва. Но пък е немислимо (безпредметно е) Ding an sich да е прожекционен грунд. Мислимо е да е основа, в която се (пре-) втъкава вътък. Т. е. става въпрос за плът - и за безплътна способност за въображение, в която рамка плътта се помещава, бидейки въображателна инертност - и подлежаща, значи, на разсейване. И не би имало иначе как въображението да се връща към способност. Освен ако Ding an sich не е сетна тепсия, връз която по тепсийна провокация всичко се сервира, една 

повърня - че бездна, хортуват ти, отсъства. Среден пръст, среден пръст (аргументът) ...

Учението Ecce Homo (мъдростта)

Боговете отсъстват (любомъдрие - логика):

- (и да, и не) Христос - фокус Сина - но то е битие със Сина, битие при Сина - та Отецът е условието Синът да се роди - ето го Разпнатия;

- (или да) изобщо ние - фокус нази си - но то е битие с нази си, битие при нази си - та идеалът е условието за възможността от човек - и ето ме, би могло да бях всекиго; 

- (или не) тъкмо аз - фокус себе си - но то е битие със себе си, битие при себе си - та възвратът е условието на възможността за човек - amor fati;

- (нито да, нито не) Лизи - фокус Lzzy - но то е битие с Lzzy, битие при Lzzy - та код Lzzy е условието да харесвам Lzzy - raise your horns!

(Антропология | естетика - онтология | гносеология - етика)

Забел.: моята реторика е в стилистиката "Ecce Homo"

P. S. Очаквайте в петък, 18 дек.' 2020, 22:55 бълг. вр., безплатно, YouTube, изд. Rolling Live Studios, поредния час пряко видео с "Raise Your Horns with Lzzy Hale" (от Нашвил, дома си, избата), пък гостът (от своя страна) ще бъде рок-певецът Dee Snider: link

Нека сега си припомним Dee Snider, героя на моята младост; годината е 84-та, видео:
 

 

 

 

Той сега, за Коледа, покани Лизи да изпеят заедно "The Magic of Christmas Day" (авторска песен), клип:

 

 

Remind me to forget

"It might be going down in flames,
The ashes, the silver birches rain,
Oh, to leave the city shouting,
The silent doubting,
The rules are set,
And they feel so mean and binding,
The leaves, they remind me to forget.

At long tables I sit and hear my name,
And I see yours written high on, who's to blame?
It's so tempting to go out there,
Feel unprotected,
And then just say 
'See, he left me naked',
The leaves, they remind me to forget.

There's seven reasons why,
And yours are different to mine,
And then I watch them in the clouds' dance,
But I still can't tell who won,
Another beds gone from two to one.

It might be going down in flames,
I feel your hand when the window says it's rain,
Oh, you know, but it's not real,
Like the birds sing,
Like the trees lean, 
And the seas gleam,
The leaves, they remind me to forget."

Песен от една репетиция вкъщи. Katie Melua, 14 дек.' 2020:

 

Калкулация (интерпретиране)

Как при Нютон точката всъщност е изведена в покой, та става въпрос или за градиентно движение на, или за потенциално (гравитация) движение около точки, сиреч или градиентна динамика, или потенциално движение*, докато при Айнщайн двете "черупки" са сглобени; т. е. и при двамата динамиката и движението въобще се намират в причинно-следствена връзка: разликата е, че при Айнщайн е собствена (топографска). Да не се намират в причинно-следствена връзка динамиката и движението означава, че динамиката (потенциалът) е със степенна основа, пък движението (градиентът) - с вискозитетна: връзката е растерна (квантова). Това е: калкулацията е дигитализация, интерпретираното, интерпретиращото. Звездите са гнезда в небето, звездите са птици в короната, звездите са ято в капчица роса. Но грубото, Аристотеловото съ-знание би рекло: блъскат се "температурно" една о друга, полето собствено е "топлина", "горещото" се темперира със "студеното". "Топлината е температурен градиент (поле се разпространява**)", рече в отговор Фурие - най-елегантното определение какво е калкулация. Истината е патерицата в Аристотеловата интерпретация за калкулация; и е греблото в лодката сред прибоя. Ал' очи в очи да срещна моя юг, очи в очи с танцуваща звезда, ах, през сълза тъй лъчезарна!... Безкрайната рефлексия - мелодия безкрай***, градация безкрай - ту долу, горе - и деяние при себе си (естествен калейдоскоп). "Чувствах само цимбалите на слънцето върху челото си", Албер Камю, "Чужденецът", пр. Георги Панов. Обучавам се да се изразявам. "Musical people find the way to music, my job is to teach you the technic", обича да казва Michael Angelo Batio. Настойничеството (от epi-steme) като висшето сплетничество (от techne): Лист учел учениците си на подход в изражението (постановъчност), нежели как да си мърдат по клавиатурата ръцете и пръстите. Ето защо предпочитам термина "гносеология" вместо термина "епистемология". Образо-вателният елемент - екзистенцията: че при Lzzy об-учителният елемент би бил вече капитално Есенцията, Тематиката, Композицията, Сръчността (Импровизацията). Образ-ованието би било об-разование. Езикът понастоящем не описва, нито с него се описва - той е самото описание. Светът не може без мене. Heavy Metal or no metal at all! Аз, с подобна деаргументация, се аргументирам. Факт.

----------

* Падането (т. нар. Принцип на еквивалентността) е преходът Нютон - Айнщайн (мотивът "деянието без Господ").

** Светлината разпространява пространство, т. е. еластически (преходът Айнщайн - квантова механика).

*** Хармония "Тристан и Изолда".

Майстор по философия

Все още чиракувам, признат съм негласно за калфа. Да, аз не съм образован философски, ала съм добре обучен. Добре... Не ща сега да разисквам доколко причината е при мен, цял живот го върша. Искам да изтъкна моя учител. Той за всички е преподавател, за мен той е Учителят. Има си, разбира се, име. Не че се е случило кой знае какво: така се стекоха с мен последните десетилетия. Образованието се преподава. Ако толкова добре бях обучен да лепя плочки, щях прилично да си изкарвам прехраната ту в България, ту в чужбина. Всяка плочка е с изобразена отдолу стрелка. Показва се в какво направление, заедно с другите от партидата, плочката се е пръкнала като изделие. Че не може в действителността на лепене симетрията да бъде достатъчно близка до съвършената - неточностите се натрупват. Няма как да вършиш добре работата, колкото и да ти привира и колкото и да си опитен, ако не знаеш за стрелката. Т. е. стрелката сочи тук към образователния елемент. Стрелката на философското ми обучение се нарича, аз я наричам, "калкулация". Оная стрелка ми я показа загадъчен и мургав майстор, но моята, философската, ми я разказваха в играта Професионална квалификация. Ами в случай че някой попита как с голо, макар дълги години, обучение лепя толкова добре плочки без доход, пък плочките с доход... Лесно няма. "Life is hard, everyone battles demons, you are not alone", казва (20 юли' 2017, Twitter, link, по повод обесилия се Честър Бенингтън) Lzzy, Демонът, чийто поглед търся да срещна, the Master... Нека пак видим и чуем речта на Лизи, убедим се в искреността, една виртуозна реторика:

 

Разчет

"I could fight this 'til the end,
but maybe I don't wanna win"

Lzzy Hale, 
"Familiar Taste of Poison" 

 

Да искаш да се образоваш е цел, да искаш да се обучаваш не е: не може да се покаже що е да искаш да се образоваш, ала Lzzy показва що е да искаш да се обучаваш.

Четирите момента, един от тях е искрен: 

- обучен си не по назначение, защото разчита да "те" образоват, несвоевременност, закъснял потрес, оказваш се без професия - аз;

- обучен си по назначение, защото разчиташ да се образоваш, закъсняваща своевременност - да искаш да се образоваш (моите почитания!);

- образован си не по назначение, защото разчита да "те" обучат, несвоевременност, подранил потрес, оказваш се без призвание - Сартр;

- образован си по назначение, защото разчиташ да се обучаваш, подраняваща своевременност - Lzzy.

Да си потресен е да вдигаш глава: човек, доколкото е човек, ходи с вдигната глава, макар че окулярът закъм траекторията професия-призвание при да искаш да се образоваш е надир, а при Lzzy - зенит. Обаче аз виждам Сартр, Сартр не вижда мен, който харесвам Lzzy. Елате.

Забележка: тоталитарната ситуация е да "те" обучават по назначение (или да "те", все същото, образоват по назначение) - "от всекиго според способностите, всекиму според потребностите". И ето, у нас т. нар. идейни (нежели идеологически) комунисти, заявявайки, дето, видиш ли, в България комунизъм не се е състоял, имат щат - не щат предвид, и то положително, че комунизмът е ситуационен тоталитаризъм, т. е. националсоциализъм (общото понятие). Да изобличавам (погнусата си от) родообщинна оправност не ме нарежда сред подобни люде, въпреки маоистките залитания на Сартр: ами разполагаме (аз и Сартр) с Опция (политически следовник и същевременно неполитически водач). Хитрец съм аз, хитрец... Алеко се нарече Щастливеца - ще се нарека Хитреца. При мен аналитиката не е ядрена - а термоядрена, т. е. не съм бетон - а железобетон. (Сартр се бе принудил да твърди негласно, че националсоциализмът тукашно е антитеза против националсоциализма тамошно.) Та възгледът ми е: нека на онзи, който, измежду всичко друго, иска просто да се образова, не му се в това налага да разчита. Нашият Черен ангел, Бялата лястовица, даваме ли си сметка...

 

 

Scream

"My mind is a gun, I won't be outdone. All you doubters and haters, actors and fakers - I don't have time for you... Yesterday's dead, tomorrow's alive. Oh, it's kicking down your door, kicking down your door! Scream 'til they hear your scream!"

13 февр.' 2016, Le Trianon, Париж:

 

 

 

 

7 ноември' 2019, Lzzy Hale, Париж, сн. Joe Hottinger:

 

 

Сартр върху интелектуализма

Групирах субтитрите (английски)

"What is the specificity of the intellectual in his actions and makes a man or makes him become an intellectual?"

[1] I've evolve on this issue as on many others. There is the classic intellectual, to which group I belonged, and to which I still belong, alas. In part... And then a different intellectual appeared in May' 1968... The classic intellectual, the one we've all known... We are born, we are schooled... [Замесване - б. м.]

[2] The classic intellectual was, in the beginning, someone who was recruited into a sector which I would call the sector "Specialist Workers in Practical Knowledge". The task of these people's professions is to constitute technical or practical data, in whatever manner, with the use of scientific knowledge. These people go from scientific knowledge to the specific knowledge of the doctor or the engineer. At that moment they are in a situation where, individually, they serve the particular, and they serve it based on universal notions or universal practices. Consider the scientist who works in America on the atomic bomb or on new weapons that are deployed in Vietnam... This is particular in the sense that he makes his weapons for use in Vietnam, more generally, for American imperialism; nevertheless, it is still universal, in the sense that he applies to these particular arms a universal knowledge. It is universally true that if you put certain arms in certain conditions what results will be a certain danger. So it is this constant contradiction between universal knowledge and the practical and particular usage of this knowledge that offers the "technician of practical knowledge" the possibility of becoming an intellectual. [Паднал от небето - б. м.]

[3] He is an intellectual from the moment he grasps this contradiction in himself (which highly resembles Hegel's "unhappy conscience", because there is also the universal and the particular in this Hegelian conscience), and there he faces a contradiction which he cannot resolve. That's the classic intellectual. That means he doesn't question himself at all. He constitutes and is constituted by a contradiction that gives him an unhappy conscience, but he thinks this allows him to side with proletariat, for example: to give him advice, to discover truths for him. He discovers them because he himself as a particular is disturbed by the universal that is in him, as the universal is disturbed by the particular. It gives him certain lines of behavior, action, he discovers truths he thinks are more and more universal, and he constitutes himself as an intellectual. [Лице в лице - б. м.]

[4] This means, in most cases, he signs petitions. That is, by seeing the difference between a universal political thought and behavior and the particular political thought and behavior which a bourgeois government puts into action, he denounces the particular thought and politics of the bourgeous in the name of the universal. That is the classic conception of the intellectual. So he is very pleased to have an unhappy conscience, because that is what allows him to denounce; and so the classic intellectual becomes a great denunciator... Well, that's the intellectual as I saw him before May. [Възнасяне - б. м.]

[5] But from the month of May on a peculiar thing happened. The student movement that started the May events went down into the streets to contest a certain number of things, and in particular it contested the university lecture, the knowledge and the power of professors, the action of the State in the culture, the fact that it was particular, reduced to a happy few, whereas it should have been universal, for everybody. We realized through all this that what was singled out was the classic intellectual. Part of the revolt centered around the classic intellectual. [Взел се в ръце - б. м.]

Жан-Пол Сартр,
5-минутна видеолекция в кабинета, цветно

 

 

 

 

Мой коментар

[1] Замесване. [2] Паднал от небето. [3] Лице в лице. [4] Възнасяне. [5] Взел се в ръце. Потресът привидно е между [4] и [5], но по същество е между [1] и [2]. "Съществуването предшества същността". Развитието [2] - [5] е по спирала (I own the right), има се за Обувките на Ван Гог - на Ван Гог! Неговата честност... Удивителен оратор, самата трибуна - той никога не е пред публика, сиреч винаги е публичен: и на митинг, и сред аудитория, и в кабинет. Прокъсва се. Сякаш е въплъщение на отвращението от плътта. "Practice what you preach" е у него проектно. Потресъл се е рано-рано от себе си, пък аз твърде късно - от Lzzy. "Майските събития" са претекст - както при мен родообщинната оправност. Хваща се той за съ-битие - аз прегръщам телесата на родното ми мочурище, житието, ораторствам на близките си. И е толкова романтичен отрицателно, колкото аз съм положително - двамата сме изцяло. Не бих изпитвал притеснение да разговарям очи в очи с него, никакво психоаналитическо внимание, никакво каптажно сбиране на впечатления, никакви надигащи лъжичката ти зачеквания. Речта му разтуптява, лее се като на Ясперс. Ясперс е жестово-зареян, Сартр е на гребена. Тая Симон - тръпки ме побиват. Лизи в инверсия (тя също е бисексуална). Нейният магнетизъм - като на "прекрасна хиена". Бих се чувствал приживе мърша. Ужас! Все едно се гледам през рентген, плюс миризмата. Изчаква, не бърза, увлича - и току те захапе, изръфа, без да те погълне или дори оглозга. Прекомерно е достъпна за мен. Като концлагер. Гади ми се от подобна възбуда. Искам шармантността, сценичността, темпераментната дивост, електростатичното докосване на Лизи. Пушат Сартр и Симон цигара от цигара, пият, люскат кафета и не се потят. Той просто е машина за ръкопис, живее, докато ниже думи по хартия. Джон Наш бил обзет, изпъстрял с формули прозорците на Принстън. Аз се будя с идея и се хващам да мелиорирам. Раждам се в самота, съзнавам се. Никой не ми трябва освен мрежа. Форумният ми опит е назад, назад...

Съществуването - "трън" в "петата" на самодържавието

"Dark Lord, I summon Thee
demanding the sacred right 
to burn in Hell"

Manowar, "Bridge of Death"

(музика и тривиалност)

Увод. Разсъждавам. Муз-иката е разпънатият ар-итметичен атом, e Разпнатият Христос. Съществувам. Симплексът е геометричният атом. Симплексният скелет векторно е аритметичният атом. Аритметичният атом планиметрично е тривиалността нагледно, т. е. в три-виалност.

Диалектическият въпрос (Адорно) е тривиален ли е, мисля, инструментът? Сиреч тривиален ли е музикалният инструмент? Наша ли си е държавата ни? Държавата, ето, се определя в понятие изот непонятието за родообщинно ("безправието") общество и тоталитарно ("правото да се подчиняваш", виж Арент) общество. Отваря се (в "l'État, c'est moi") хоризонт Хегел да бъде критикуван.

Мисленето е условието за възможността от - през съществуването - разсъждаване.

Диалектическият отговор (Хегел): та инструментът е тривиален, защото битието инструментално е немузикално; и ето:

- битие за себе си, ами това не съм аз;
- битие в себе си, ами това не е то;
- битие в себе си и за себе си, ами това не сме ние, нашата си държава.* 

Критиката връз диалектическия отговор (Сартр): та инструментът е нетривиален, защото нищото инструментално е музикално; и ето:

- нищо в себе си, ами това съм аз;
- нищо в себе си и за себе си, ами това е то;
- нищо за себе си, ами това сме ние, нашата си държава.**

Родообщинната оправност прави държавата неопределена: Сартр без Lzzy увисва в патетичен етос, валидирайки етичния, обслужващия half-heart-романтиката патос на Арент "никой няма правото да се подчинява"; нужен е логос, за да се приключи реториката.

Харесвам Lzzy; а ти? Елате.

Музата ни е Лизи. 

----------

* Ала тук е самият (вместо абстрахиране изот нищо) Хегел (мисленето е условието на възможността за разсъждаване):
    - разсъждаване: единицата в отношение помежду си е в отношение и към цялото си, а в отношение към цялото си е в отношение и към себе си, както и то; "полага се в мигновен резултат история";
    - мислене: битие за себе си - битие в себе си - битие в себе си и за себе си.

** Контраабстрахиране:
    - ами това не съм аз - нима?
    - ами това не е то - нима?
    - ами това не сме ние - нима?

Чакаме

Най-сгъстеният график да ангажираш (в САЩ) звукозаписно студио, вкл. аналоговия и дигиталния инженер (персонала), излиза, разбира се, най-евтино. Иде реч за примерно $10 000 на 5-дневна 14-часова (10 - 24) седмица, плюс консумативите (звукозаписни ленти и пр.). Стандарт. Групата подготвя суров материал, пристига със своя (платен отделно) продуцент и се започват сесиите. Продуцентската роля е да се изнамират аранжименти и да се ръководи процесът. Необходими са в абсолютен минимум 2 цикъла (седмици). Бюджетът (чрез т. нар. в киното изпълнителен продуцент) се поема от издателя и се определя предварително.

Lzzy Hale, 10 дек.' 2020, Twitter (link): "been working 14 hr days writing and recording in the studio, but don't forget that I'm thinking of you and I feel you".

Беше споменала, дето за целта е съчинила около 60 песни. Ще останат 10-15. Съобразно продуцента*, а и съобразно издателя.  

Затаили са всички лизбианци дъх. 5-тият албум! Тя твърди: "Vicious" (предходният) се надминава. Джо (нейният вече 18 години китарист и партньор) допълва, че нашата познайница е натворила бижута. Halestorm са в непроменлив състав от 2004-та. Договорът с Atlantic (Warner) е подписан 2005-та. Първият албум излиза през 2009-та. Периодът е 3-годишен (2009, 2012, 2015, 2018, 2021). Грами за песента "Love Bites" (2012) и номинация за Грами - песента "Uncomfortable" (2018). Карантината, прекратените концерти приближиха датата. 

Песента, която студийно ме въвлече и ме разплака със своя искрен и тревожен тон, да, още преди да видя Лизи, беше "Painkiller" (2018): link. Не са я изпълнявали на живо.

----------

* Най-вероятно пак Nick Raskulinecz. Лизи си го обича. Най-иновативният в съвременния твърд рок. И подхожда като да е член от групата. Ник, както и Halestorm, живее в Нашвил.