(филмов репортаж: Декарт - Кант - Ясперс, три лица в шест разказа)
- ... че господът е общото, което ми идва наум. "Ето ме", си мисля, тоест съществувам; ето го хронотопоса, невъзможност от трансцендентална антропология.
- ... "Ами той, господът?", се питам. Питам се невъзможно. Общото е което не ми иде наум.
- ... но все-таки мисля, тоест не съществувам. Ето го топоса.
- ... "А ти, мой Боже?", питам се.
- ... Калкулусът е общото, е камъчето, що без форма ти минава през ума; та ето ни че мислим, съществуваме: "и хей го, рекох, хроноса".
- ... Ала пък аз, аз, Господи! Аз мигар с "господе" ке смогам да те зовам безпосредно.
