(битовият въпрос)
- Но светът е оприличим не не монитор, нито на пещера, а на океанска повърхнина, безбрежна. Целият, един вълнуващ се свят. Доколкото се вглеждаш повече, тоест в настроечна забрава, или по-малко в точката, дето текущо се намираш. Трансцендентни са дъното и небето, трансцендентална е в своята дълбочинно-височинно-отправна, делова условност самата повърхност. Пък самата светлина е слепителното, подавящото to die for, тя е идеалът.
- Нима?... Добре, откъде, осветли ме, свети? Понеже не се гледа мониторът - нали се гледа през монитора. Ето, потапяш се, прерастваш... Та моят бит, ведно с теб и монитора, е душата, в която, за да мога да ви прегърна, се разполага тялото ми. Светлината е трансцендентна, приканваща при Lzzy, елате. Структурата на самия монитор повече, тоест в настроечно освестяване, или по-малко забелязвам трансцендентално, вторачвам се, постъпвам; а вие?
