Синекдохата - както и черепната антропология - реконструира обител. 16 окт.' 2020. Успехът е прокуден и може би ще се сетите за Шопенхауер; може би Сартр, Киркегор, Ницше, Кафка, Софийския университет... Камю е ясен. Ние... Лицевият тик издава бестията - как, щом човек просто не е тикозен? Прочетох снощи следното у Lzzy Hale: "Know that I am thinking of you and I love you, no matter what this day has in store for
you - you got this" (15 окт.' 2020, Twitter, link). "Знай, мисля те и те обичам, не е от значение що днешният ден ти е приготвил - имаш го", казва тя всекиму, дето е при нея. Т. е. всяка изненада би била приятна - или не би била изненада. Сизифовската рутина е нещото, което си мечтая - про-"зор"-ливостта да живееш ден за ден "until we drop deed, so who cares who drank the last of the chocolate milk" (L. Hale, 7 ян.' 2019, Twitter, link). "Бутаме я някак, носим я." Моят живот, откак по рождение напуснах Енергото (1 август' 2012), се състои от един-единствен ден - и вече се свечерява. Възходяща и сетне, ето, низходяща инерция. Аз и си пиша по инерция, набирам тягост, забивам глава в компютъра. Гледам се очи в очи със слънцето, подръпвам от жега фланелката си. Пладнето е химера. Залезът, защото и без теб предстои, е по-бърз от изгрева - и става все по-бърз от него, страх те е да си отдъхнеш. Страданията пътьом тъй или иначе са чистилище, а отявлените - и уж с умисъл: било себепричинените, както у нас, българите, било у самонараняващите се - са грижа, облекчение, вечност, отдих, застой. Едно е да ти загнива рана и се порежеш, отдадеш се на чистата кръв и болка, друго е да гниеш в блато, да си овинен из близките си, утеснен изпод колегите си, слаломиращ сквозь пререканията, уплашен от условията - и нямаш, нямаш у себе си що повече да сториш. Адът, освен по природа, е мястото, когато не може да ти се даде кураж, радост, нито поне безродие, north star към юга. А тя си дава, дава си кураж, тя е истински звяр сред людете, да, същински Астерий, една надлитаща собствения си лабиринт ламя... "The North star always guides me when winter skies are gray" (Manowar). "Тъй ще е тя." Някои сбръчкват гримаса, клатят вертикално длан. Разделят се по живо, по здраво: нито по-живо, нито по-здраво. И все пак с надежда; и все пак с жилище. Влизат и в църква. Как ли се надява един японец? един самурай! Заслужавам и не заслужавам. Количката ми е празна, кошницата ми е пълна. Бабите и дядовците ми - за поменуване.
