"Струна": пространствената напрегнатост е пропорционална на пространствената трепетливост. Сиреч точковата пространствена напрегнатост е реципрочна на пространствената сходимост. Нека, къмто върха на прав ъгъл, пространствената сходимост (вселенност) се "стича" по катет "x", чийто срещуположен ъгъл е "a". Пространствената сходимост е ln[1/cos(a)]; "ln", натурален логаритъм; "cos", косинус. Нулевата точкова напрегнатост е равносилна на в пусто пространство точка, а безкрайната - на сама при себе си точка. Степента на "стичане" определя (еластически) времевото амплитудно (на трептене) изменение: d{ln[1/cos(a)]}/dx = cos(a) = sin(a)/x(a), при височинен катет (приема се) 1; а "d", диференциал; "sin", синус. Ето хипербола, що при повишаваща се точкова напрегнатост се изостря (по-бързо затихване). Резултатът е sinus cardinalis във времето. Та във времето трептенето по принцип е с безкрайна цикличност - началото на трептене е настоящо... Пък основата на правилната 4-ъгълна пирамида е тъкмо понятието за площ, начинът времето да е нагледно. "Египетската пирамида" е херма на времето... Херми на времето. Дебелината (условно) на пирамидалните слоеве се "стича" към, изтънява към върха по-рязко при по-широка основа, т. е. основният (в интеграцията) слой е по-груб при по-широка основа.