Мойта книга пиша аз отзад напред; и нека си припомним първия фрагмент:
"Първата среща. 29 юли' 2018. 25 окт.' 2016, Kalamazoo State Theatre, Мичиган. Въпреки умората: що за вокален звяр и що за барабанно торнадо, що за талант! Никога не съм мислил, че пънкът може да бъде толкова съзидателен, толкова музикален. Почувствах се отново щастлив: те творят в изземващ полезрението им поток и не спират, продават своето безпокойство, непринудеността им е абсолютна; но ако в рока е валидно определението "поток на съзнанието", ето го тоя поток, ето го шума, ето го Рок-концерта! Акустиката е джазова, никаква обща прекомпресия, никаква "стена от звук", дисторзията е пивка, стилът отива в реката, изтрита е границата между сцена и публика, границите между песните и никой не пее: тя пее, всички слушат. Никакви детайли в тая детайлност и нищо фино в тоя финес! И всичко, било просто, било сложно, е любов към професията, всичко."
