1. Безплътието (че плътта е просто хипостаза поради "отлив", насядане).
Въх, ах, дълбай, дълбай, та пясък няма да извадиш! Разполагам с език въпреки състоянието на безсъзнание.
Сиреч тялото ми е чиято душа е моята.
Тялото му е чиято душа е негуута.
Lzzy: че тялото "ти" е чиято душа е твоята.
Разговарям повече или по-малко опосредствано.
Т. е. разполагам с език, глаголя, гълголя.
Живецът: {[(душата се явява) в духовна форма] с материален израз}.
Разполагам с език.
2. Плътта.
Език -> слово.
Душа <-> дух.
Lzzy (в ипостас*) -> идеалът.
Живецът (контраоткровението**, бесуването) -> волята (чия, инерцията).
* Лизи е госпожният човек, душата ней е нашата
(и ето, "общение" = "да обладаваш Lzzy").
** Откровението е бесът като илюзия
(бесът в чист вид е откровението като делюзия, инатът, а пък неговата перспектива
на безгрижие е хевиметълът).
Насадих се на пачи яйца; нечии носове може би улавят горния слой на горчива ирония. Ех, Лизи...
