18 октомври 2020 г.

Невъзможният Левски: чия нужда

(драматичен диамонолог)

"... обикалях, за да им давам упование"

- Sinus cardinalis. Очертава се как в отношение към вселенския обхват на своята аргументация колебанието хиперболически изчезва, приютява се, бидейки универсален дискрет, с чийто трепет се въдворява, декретира се...

- Безпокоя се да живея, привързан съм към Lzzy много по-интензивно отколкото тях, нейните поклонници, нейните очертания, нейната бомбастика. Иначе колебанието ми би се изострило до небесата, би се свило и затворило предвид повече или по-малко спокойна, повече или по-малко свободна необходимост да се живее. 

- Но колко ли често изпадам именно в това, естественото състояние: божествена точка, божек.

- Що днес изглежда молитвата освен жестикулация в общение със себе си? Че де са молитвените думи, молитвеният храм, молитвеният учител, свещенослужителят; къде съм аз, къде сте вие, къде сме ние, кому изглежда... 

- Писано е, чети; строено е, влез; рисувано е, виж; казано е, чуй; питай и ще ти се отговори. 

- Питам ли се най-напред? Питам се кога съм аз, кой съм аз, който съм там, да, при тъй наречената Lzzy. Там, при Lzzy... Как тук да се чувствам захвърлен, щом вече съм подхвърлен там? Що за покой! Турист в устоите на страната си: та поне се не питам кое време е.