Едно бижу. Поп-албум, що не разчита на хитове, компресия, бийт и електронна звучност, нито пък на семпъл съпровод с ярки мелодии и бардови забежки. Че аранжиментите са богати, пищни, импресионистични, джазови, оркестрови, динамични, вплетени са в песенната тъкан. Ритмиката често е суингирана. Танцувалността е трогателна. Продукцията е сложна, класическа, изрядна. Темпото е бавно и дори провлачено. Изпълнението е спокойно, старателно, съвършено. Кетеван, с привичната си, в ретро-стил, интелигентност и благородство, пее в космическа нега, пее замислено и тихо. Настроението е позитивно, една мека атмосфера, закачлива носталгия, туристическа романтика. Отсъстват контрасти, присъстват артикули, преходите изненадват... Песните са нейни, прииждат настойчиво като приливи. Последната, а именно "Remind Me to Forget", е шедьовър въобще на песенното, интонационното, вокалното и оркестрационното майсторство, своеобразен епос на сърцето (как виртуозността може да бъде фина, може и да просълзява) ... Чуйте, да, 10-те перли, нещо много английско и достатъчно грузинско; пуснати са за свободно слушане, а и предполагат безконечно прослушване, особено вечер, със или без компания: link.
"Oh, to leave the city shouting, the silent doubting... The leaves, they remind me to forget. At long tables I sit... And then I watch them in the clouds' dance... Like the trees lean and the seas gleam... And then just say 'see, he left me naked'."
