(историкофилософската логика:
как философията собствено достига художество)
как философията собствено достига художество)
() Дискретизъм: черно на бяло нам ни просветва, сивото се уплътнява
(') Синкретизъм: сиво просветваме, черно-бялото се задълбочава
(1') Хюм: сиво
(2) Волф: черно и бяло, сиво няма
(2') Кант: при черно-бялата смесица сивото е трансценденция
(3) Хегел: при черно-бялата редоположеност сивото е понятие
(3') Хайдегер: при черно-бялата пъстрота сивото е битие
(4) Камю: черно-бялото виждане е сиво ("Чужденецът")
(4') Ясперс: при черно-бялата насложеност сивото е интерференция
Ако живописецът имаше предвид живец нежели живот, би бил принуден да предостави тъкмо живописването си и се в амплоато си "гръмне" (Шопенхауер в ролята си на живописец има предвид живота); сиреч философът, без да плаща ергенски данък на живописта, може да доходи именно до живопис или в последна сметка да замълчи в смисъла на житието
Бъбривост (потрес):
Lzzy по смисъл е цветна (Витгенщайн: "код Lzzy" + "харесвам Lzzy"),
казвам аз (въпросът тук какво значи да харесваш Lzzy е безсмислен,
както и въпросът къде тук)
"For the devil sends the beast with wrath", IT
Кретенизъм; и "ето - аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея)"
Забележка: философията на пола спира при Хайдегер (виж относно Вайнингер писмото на Витгенщайн къмто Moore, 23 август' 1931: "if you just add a '∼' to the whole book it says an important truth")
