Когато те боли от мисли

"I've heard it all before. I won't ask what I don't want to know... I won't ask for more than a man. Don't say a word. I know everything. Let's go back to sleep. 'Cause it hurts too much to think (най-мразим да мислим - б. м. - изкуших се да бъда нелеп, ето пример как изкушението би могло да играе предпазна, една контрастираща роля). No love - no regrets. We hold our place... Just let me explain." Последните фрази са в шепот. "Don't Say a Word" се нарича тая безмозъчна песен на Lzzy Hale. 6-тата от 7-песенната сборка "Artist Promo Night 2k4" от 7 различни артиста; и никъде другаде не фигурира, нито я изпълнява. Издържана е в си бемол бихармоничен минор* (бихармоничният минор е въплътен и в една от най-емблематичните творби на твърдия ток, канската "Stargazer", която обаче е типично в ми) ... Албумът (CD) излиза на 20 авг.' 2004 в 1000 копия, дискографска рядкост е... Година откакто Joe Hottinger е попълнил мястото си на китарист... Никъде другаде, в никоя друга нейна песен не блика с подобен лиризъм и достойнство на чувствата бракосъчетанието от китара и глас. Знаем ли наистина що за дар е Лизи, що за звездица би могла да бъде? Или виждаме ту Астерий, ту народняшко снизхождение. Само се досещаме, да, когато ни боли от мисли. И когато започваме по-иначе да чуваме изповедите и; сиреч давайки си сметка: иде реч за изповеди, чудни като океанско дъно. Аудио:

----------

* Хармония в три акорда, ала с особеност (необичайност) от максимално засилената минорност (до емоционално, сякаш си се стреснал в следобедния си дълбок сън, опустошение, ступор): си бемол минор (тоника), сол бемол мажор (вместо субдоминанта) и фа мажор (мажорна доминанта). Мажорната доминанта "сяда" заменима хармонически с минорната (фа минор), т. е. полутоновото съседство тук (сол бемол мажор - фа минор) докарва (при, както в случая, акцентиране) фригийска секунда, внася се бреме в каденцата... А солата на Джо се спускат като гирлянди. Води се Джо по нейния интензитет... Допринася завършващата реверберация за потъването. И въобще: градирането тук върви не към кулминация, но неумолимо към разтваряне. Лизи (при съставителството, пък и с текста, и с гръмкостната, и с диапазонната, и с тембралната динамика и засечките на гласа) е изключителен майстор в насочването на емоцията (съвсем съзнателно: като добавка към нейните чисто човешки добродетели, плюс душевността, както и харизмата). Безупречна дикция. Винаги. (Строгостта на пенсилванския говор.) Виртуозно начало на китарния момент, надигаща се вълна (Джо).