(родообщинност и посттоталитаризъм)
Отдавна падна Берлинската стена. Няма в нетоталитарното съвременно общество, освен производствената аналитика, кой (въпреки фирмената тайна) да гарантира от първа ръка изобщо човечни условия на труд. Разпоредителят ги гарантира в частност. Та в производствена фирма, било традиционна, било системна, било шуробаджанашка (мутренска, мафиотска) или просто съществува пазар на труда, не е необходимо за започване на аналитична работа (т. е. по заявки, доставки, логистична информация, оскладяване, брак, графици, номенклатура, архив, бази-данни, отчетност, статистика, анализи, прогностика и пр.) да владееш технологичния език. Естеството на работа би осигурило по подходящ начин едно достатъчно навлизане. Но аналитикът, при нито едно от условията, трябва да започне като чирак, за да овладее технологичния език практически (колкото и да е чел или дори наблюдавал). Лошо няма. Ала чиракуването е в условие на традиция: и ето че "на чисто" няма въобще как аналитичната работа да бъде присъдружно и би се наложило, щото в началото да я върши управителят; пък в днешния свят не би могло без пазар на труда производствена фирма тъкмо да се превърне наистина в традиционна. Пазарът на труда обаче би осигурил присъдружието. Аналитикът извън пазар на труда е обречен днес да си търси (повече или по-малко даровит) как под една или друга форма да се препитава на държавна хранилка, оставяйки без гаранция за човечност условията на труд. Но държавната хранилка се нуждае от съвсем вътрешни аналитици. Че свещ от свещ у нас се пали в изтипосан посред мочурище храм, намиращ се в несекващо престрояване; а храмът оттатък е паважен сток, де свещ от свещ се пали улично. И какво у нас е уличният протест? Макет по западна демокрация... Ами затворено управление от властнически гений също не би само по себе си принесло трудов пазар. Родообщинното мислене тъй или инак е характерно и за тоталитарното в най-широко значение общество и е преодолимо в общностна харизма ("бащи на нацията").
