"What would you dress up
as if you were
on the show 'Masked Singer'?"
Lzzy: "A dragon."
"Ask Lzzy Anything",
2 май'
2020, Twitter (link)
Вярвам ней... "Мразя го, мразя го!" ... Не щеш ли, тя, защото е добро момиче, придойде кротко-кротко връз високите обуща, наведе се, та ми духне под опашката, че "this notion of loving one another is a fundamental truth, and if you don't agree with that
basic human notion that we are all inherently born with, then you are one
of the bad guys" (Lzzy Hale, 3 юни' 2020, The Diary, Tumblr, link): ще се овладея по некое време и ще се извърна и наежа, закотвя на четири крака, втрещя, ще я загледам с телешки възторг, да, понеже бих си дал сметка за ламя, фарфара, к'ъв съм въздухар и пр., пеперудена атмосфера... Току виж, моят приятел се притече разярен (както си го представям) и седне до мен, махне властно с ръка, спука анимационния мехур, издърпа ми от устата сламката, захвърли я да зяпна и ми на ушенце разпреде трансценденталността на идеала: ще подскоча с "я бегай!", "if you're not into Metal, you are not my friend!" (Manowar, "Metal Warriors") и др.* Вервам ней... Той ме научи да чета, тя обаче ме научи да пиша, да се вписвам и подписвам с любовната писалка. И рече ли ми той да се метна, ще се замисля дълбоко отвисоко; пък нея, колчем се осмели, бих натирил: "нашвилска..." и т. н. "По корем ли да се пльосна!" "A dragon"... Аз съм нейна херма (кихне ли, ще се изсекна), напрегнатост, посоката ми с нея е само една и само от място, т. е. оттук нагоре към моя афродит; нагоре! Нагоре... Към моя афродит. Стояща вълна, отражение. Херметиката, ако протичаше, нежели да трае, би могло да бъде умозряна. All hail Lzzy Hale! Херметичната напрегнатост (честота) се обезсмисля. "And the devil sends the beast with wrath". IT. Heavy Metal! Or no Metal at all. Manowar, "Metal Warriors". Тя не ме кара да се чувствам идиот. Светът без нея би бил идеология.
----------
* Преведох, през английски, първия и предпоследния куплет на Шилеровото стихотворение "Die Ideale":
"Ще ли, неверни, ме оставиш
от чудодейните мечти,
от чудодейните мечти,
че с мислите на скръб и радост
нима вовек ще отлетиш?
Но би ли нещо ви възпряло
вас, златни дни в младежки сън!
Ах, глътне ли ви океана,
сал пяната е с мен отвън^!
нима вовек ще отлетиш?
Но би ли нещо ви възпряло
вас, златни дни в младежки сън!
Ах, глътне ли ви океана,
сал пяната е с мен отвън^!
Край тоз керван на благодата,
о, кой е верният докрай^!
Кой ще ме поздрави в тъгата,
ще ме до гроба припознай?
Ти, Дружбо, най си безпристрастна,
ти всяка рана що лечиш,
на вси тегла си съпричастна -
теб аз сподирих, преоткрих."
^ Натровен съм | зло куче да ме лай (бележката налива ирония, читателят ще избере дали със или без).
Топлината се отдава, светлината се подавя, засяда приятелството. Нека чуем едноименната, върху Шилер, музикална (и, разбира се, най-класичната от всичките) постановка на Лист (Лондонските филхармоници с Бернард Хайтинк, 1972, аудио). Съчинена е същевременно с Вагнеровата "Тристан и Изолда" и неслучайно прилича на нея и започва с Тристанов акорд (плюли са си в устите). Но Лист, заради необходимостта от класицистичен език, спестява полифонията ("безкрайната мелодия", а и не е поначало привързан към нея). Екранизира се едно старческо съживление. Бил е около моята възраст (46-48-годишен), стареел. Очертава се ковашкият, тревожният мотив на "Рейнско злато". Млади със стари танцуват... Link. Искате ли да видите и чуете иначе мотива, същия мотив. This is the blood of my enemies, Neblina mágica, най-великата песен на всички времена: link.
