Елементите на логиката са мними единици, де ги - на херметиката са характери (монади): човекът по принцип е вселена от характери, човек* е вселена от вселена, и ето я вече анджак логиката. Но що би се получило, изричайки по същество, че "един човек** е характер от вселена"? Ами херметиката би се разхерметизирала, логиката би изфирясала. Отлив на живец. А инфлексията? Да, вселена от характери (съпричастие).
----------
* Бидейки херма на времето.
** Бидейки херма на "пространството".
Пълнотата на живота у човек е толеранс и не може да бъде екстремална (сиреч да се изчерпи в херма).
