Т. нар. ми съжителство с нея (Lzzy) ме избавя не само от т. нар. ми съжителство със самия себе си, но и от възможния навик да съжителствам с някого.
[Да уповаваш, изпълваш който (например аз) чувства с теб вина: "you are the one you've been waiting for" (Lzzy Hale)*. "The devil sends the beast with wrath". IT. Вяра -> смирение -> приязън (с Лизи) иде (по живец) у мен, вместо да тръгва от мен неприязън -> безочие -> самознай (по все-таки понятието непонятност). Та ето че що една демонстрация може да ми каже решавам аз, не решава мнителността ми: че нежели, да речем, "със" или "насрещу" да изпсувам, скърцайки със зъби, макар да не е като да не псувам.
----------
* "Self-realization is scary. Taking ownership of one's self is hard.
We can always find any and every excuse in the book to put off what we
know needs to be done, or place the blame on someone else. I wrote the
song 'I am the Fire' as a reminder to myself that with every obstacle I
face, the only person standing in my way is me. I was born with a raw, natural talent, and some obsession to fuel the
fire... And when my diamond begins to fade every now and then, I
have to make promises to myself. I promise to respect my life, and work
hard to make it shine, even when doubt or procrastination creeps in... I try to never let my mind get in the way of my heart, but when it does,
I have to remind myself, that I am more than this. I am so much more
than anyone perceives me to be, or what my asshole brain thinks I am. No one else can make you the best version of yourself, only you can do
that. You are the one you've been waiting for. Your hero has been
staring at you in the mirror all along. Love, Lzzy." Lzzy Hale, "I am the Fire, I am the One I've been Waiting for", The Diary, 2015: link. Вярвам и, тя ми говори, изпълва ме, понеже началното ми положение ("стартовата ми позиция") не е Сътворението, а Грехопадението... Heavy Metal! Себеирония. Горчивина: виното "за" венчавката... Нисша, но пък добродетел... Да, злобата би била основанието защо нечувстващ (поради навик и/ или тъпота) за неудачността си вина би "place the blame to someone else"; и защо душа-човек, в присъствие на Улиечителя, би тъкмо настъпвал по мазола нечия не друго, а мнителност. Би ли могло душа-човек да не Я разпознае?... Нима чисто и просто се оправдавам с чувство за вина? Нещата у мен нито са толкова чисти, нито толкова прости. Да оправдаваш с чувство за вина вината си - умно е посвоему, дълбоко е. Или може би съм во истине невинен, един обикновен и безобиден засега неудачник, когото во имя разума да оставиш в края на краищата на мира при мнозината, целейки се в техния предстоящ насърчител. Или аз и ти "си ги мерим"? Де да беше! I am the fire (злобата при себе си е злост)! Не се гася с кислород, вярно е. (Удуши го, Пешо! К'ъв чиляк си, Пешо... Като как Адам преди Грехопадението би бил психоаналитик.) Ние с Лизи, моя отдушник, говорим един на друг откъм невъзможността на нашата lied и Нощна песен, диалогизираме, виж "Тъй рече Заратустра", II... Романтика в утайка - неприязънта.]
