26 окт.' 2020. Joe Hottinger, вече 17 години китаристът, фотографът и партньорът на Lzzy Hale, я е снимал наскоро в повод да се демонстрира как се композира стилистика на рекламна снимка. Рекламата не е литературна (със стил) композиция, рекламната композиция е стилистична (с "летература") ...
Би могло да бъде реклама към цигари, алкохол, автомобил, hi-fi-техника, китара, обувки и дори политическо движение; но в никакъв случай към очила (emoji-рамките, сърчицата, означаващи, но непринадлежащи на life-style-а). "Хей, с еди-кое си ти си стабилното насъщие на триумфална перспектива, cool!" Илюзия въвежда в илюзията. И ето, черно-бялата колоратура в случая е задължителна. Нещата, видиш ли, са специални, съкровени, древни. И въобще, Джо е майстор на постмодерната черно-бяла фотография. Аз бих поставил (общ) слоган "behold yourself". Изискването тук е да се знае и страхопочита в авторитетност продуктът, сиреч снимката да разиграва върху неоспорима по обществено мнение основа сюжет. Скучаещо се впечатляваш. Удостояват те с "franchise", доколкото остротата на забелязване е притъпена от "втората необходимост", средния лукс, стандарта. И че изкуството на рекламата няма осведомителна функция, продуктът "при първо рекламиране" следва да се обезпродукти, маркира, увековечи, местоименува... Естественото място за подобен фотос е барът с традиции или веригата бистра "Happy" (примерно), храмовете на угрижването, т. е. далеч от заетостта; или пък billboard-ът... Предозиран е умишлено гланцът; това, в съпоставка с Ван-Гогова картина, е, разбира се, кич, симулакрум, подменена традиция. Същественото в него е Lzzy, тя е вездесъщието, "вродената идея"... Джо снима и поп-арт. Ето, край къщата, по залез в Нашвил, при брега на езерото, Judy Won, тур-фотографката на Лизи (която рекламира самата Lzzy):
