- Няма как да се, сиреч вземайки бизнес-решения вместо родообщинни, препитаваш властово, щом чиновниците не се препитават, а и щом бачкаторите са безвластни, тоест че полюсните благопроизводители са сведени в животни. Домашни любимци първите и кошарни вторите. Стопанство... Сега се чувствам в опасност, животът като илюзия от пространството, страхувам се - ами слушай също и сериозна музика! Тук се чувствам обречен, смъртта като илюзия от времето, страхувам се - ами чети също и сериозни книги! Не си Чезаре Борджия. И аз не съм. Аз пък крилато тъкмо него съм - ни казва трети, - мен, казва, най-век мечтите са сериозни. Нека забравим смъртта - помнили са я безсмъртните. Цялото това би в съжителство било с Lzzy просто едно чувство с блян, чувство на отговорност, една готовност за решение, един смисъл на битието, нежели онтологическото пред-с-разположение. Лизи иззема тая празна днес, тая характерова днес отговорност и решителност, това сартрианство. Езикът не поддава на командване. Лизи ми дава упование, тон, освобождава ме от отговорност, капитализира я, превръща ме в чист характер. Решен съм, слушам насериозно музика, чета насериозно книги, мечтая насериозно, мисля насериозно, вторачвам се, нищо повече. Оттласквам се от тъй наречено битие, живуркам, не е то желан в дома ми гост. Житиета имат светците. Фундаменталната онтология се оказва тоталитаристическа, говореща ме, не аз нея. Смея се насериозно, смея се от душа, бидейки свидетел. Да, аз. Казвам се Doctor Sardonicus (link), почитаеми съдии, уважаеми Voices in My Head, мое чувство за вина, мой Bridge of Death (link), мой Grin (link).
