(философ)
(I) "Кант"
1. Формотворчеството:
а) "съждавам", изливам в съдържание*;
б) "умявам", изливам се в ум;
в) "точна множественост", че "празно", макар с взаимообособлението, няма.
----------
* "Съдържа", нито "съ-държа", нито "съд-ържа".
2. Чистият разум. "Движение"* значи, че "едно след друго** едно до друго***", т. е. точна множественост****, раз-съждаване; начинът на разсъждаване не зависи от субекта, освен като способност за разсъждаване, и ето че различията са субективни, субектните различия са неведоми*****.
----------
* Трансценденталната естетика (предвид "Ding an sich").
** Времето.
*** Пространството.
**** Трансценденталната аналитика.
***** Трансценденталната диалектика (нейното основание е трансцендентно).
----------
* Трансценденталната етика.
** Трансценденталният идеал.
4. Философски душевността тук се маргинализира въпреки, околовръстен, опита за интеграция. Който опит е много важен: че Шопенхауер осъществява начинанието, "овещявайки" основаването; ала мигар може душевната интеграция да бъде съществена (съществена е душевната дезинтеграция)! Ето що Ницше в "Ecce Homo" ("Защо пиша толкова хубави книги", 1, пр. Г. Кайтазов) пише: "... авторът на иронично отхвърления от мен 'Героичен култ', онзи несъзнателен фалшификатор Карлайл, бе разкрит именно там. Когато му прошепнах, че би трябвало да се огледа по-скоро за един Чезаре Борджия, отколкото за Парсифал, той просто не повярва на ушите си."
(II) "Хегел"
1. Философският способ, щото съдържание и форма да вървят заедно.
2. Починът. Че единицата в отношение помежду си е в отношение и към цялото си, а в отношение към цялото си е в отношение и към себе си, както и то.
3. Ефектът. Че размножението изнася във формоване съдържанието, което пък поради това се, обеднявайки, взаиморазпределя многообразно по принцип.
4. Развитието. Конкретика (в анти-ефект и почин) се "омокря и подпечатва" исторически.
5. Та философската душевност тук, в опит по абсолютизация, се отстранява: историята бива заявена за енциклопедичния спомен на, разбира се, Философа*.
----------
* Вторият ми урок по висша философия беше да различа едно спрямо друго (през Хегел, та към Киркегор) "философ" и "Философа". Диалектическият материалист предлага вместо "Философа" "Материята" (обръщайки "Хегел"). Но аз, бидейки философ, обезсилвам Философията, поканвам обаче Lzzy; понеже не в (както неохотно у Киркегора) "системата" е проблемът ми, а връз отсъствието на система: и нима у мен (както и у Киркегора, а и у когото и да било що-годе неидиот) система сама по себе си би била проблематична (виж и у Хана Арент)! Не мога тъкмо да си създавам проблеми: ето проблема ми, ето отчаянието ми, ето абсолюта на неутолението ми, ето "идиотизма" ми. Систематизираният примитив вярва във водача, пък съответният fan-base-иран - в Lzzy. Аз просто вярвам на Лизи (моята Регине), вярвам на пълноценността от труда. Няма как авторът на "Похвално слово за Авраама" да би могъл по същество да изтъкне верска противоположност.
