Повърхности

(понятието точка: Theorema egregium на Карл Фридрих Гаус' 1827)

Призовавам читателя да взаиморазграничи нечислено повърхнина (интегрално) и повърхност (диференциално). 

Физикалното тяло е дуално от по-върх-нина и об-ем, експлицирал Аристотел, та насрещу всяко действие физиката позволява функционалност в (авто-) съотнасяне, свой-ственост, непроницаемост, вместо феноменологически. 

Но по-върхност-та на полевата, несвойствената по-върх-нина, казвам аз, е дълбаема, е въртоплива, понеже: пробиваема е в еластически аспект, пък в пластически - не. Ето я ("там съм от разстояние"): и е, значи, повече или по-малко гъста (1), нежели просто точка "до" точка, предполага повсеместно трепетливост в sinus cardinalis ("e"), а 
оттам - хронометрика ("π")*, деформируемост, онтология, феноменологическа функционалност. 

Повърхността на ("от разстояние съм тук") свойствената повърхнина не може да се деформира, деформирана си е в численост, че метриката тук е топографическа, онтологията тук е фундаментална.** 

Да си в едната или противоположната посока чужд би било проблематична за теб успоредица; едно е обаче да "чуваш" проблема, друго е да го виждаш: аз в случая проблем не виждам.

----------

* Самостойната точка би осцилирала хармонически, че тъкмо в качеството си на точка, сиреч полева единица, би била квант (1'), т. е. елементарно раз-про-стран-ение.

** Как Хайдегер чува нефеноменално феномен не ми е ясно. Хусерл как да е - "вижда" го... Не сгънеш ли я, канейки се да ядеш в ръка пицата, излагаш се на опасност да се разгъне. Е, и? Ами кривината локално на свойствена повърхнина е инвариантна изометрически: точкуване (2), диференциална геометрия; свиването и разтягането биха внесли не-свой-ственост. Heavy Metal! Това гласи теоремата. Чиста интенция. Sein без Dasein. Мойта пица е постна и не ми пука особено (Dasein без Sein). Още Гаус е разделил двата щата. Правдив е Хусерл, критикувайки Хайдегера и дважди по-правдив е Ясперс.