Кант и фюзисът

Та при някак взаимосвързаните маса (Нютон) и заряд (Максуел) (1) човек не пита за субекта: че зарядът и полето се взаимоартикулират в преместване (синтетично съждение апостериори), а средоточно масата пространството се мени във времето, 
но времето се мени в пространството (аналитично съждение априори). Получава се разпространение (2) (Айнщайн специално), щом зарядът се средоточва в себе си, 
като пък щом масата се премества отсам себе си - т.е. тензор (3) (Айнщайн общо). 
И ето че човек пита за субект, да, ψ = e^{jω(x/c - t)} ↔ V = (1/2) ћω, инфлексор (4) (Шрьодингер) ... Вълнов инфлексор (5), ω²ψ = c² d²ψ/dx² - d²ψ/dt² (Клайн-Гордън) → (Дирак) ± jωψ = c dψ/dx - dψ/dt, масата реално е гъстота, зарядът имагинерно 
е амплитуда (6) → ψ = e^{±j(ω/2)(t - x/c)}, спинор [(7) → (3), lim_ω→∞ ω sinc(ωt); 
ω = 2π / T: (6), тежнение]. Проблемът е (4) → (5) ... Кант: (6), тежнението е патология → (5) → (4'), синтетично съждение априори → (1).