и обаятелен рок-дискусионер в света; понеже важните са неговите зрители и гости, видео:
Електрокитарното усилване. И ето че вместо щото усилвателят, "набримчен", да изкривява просто сигнала изходно, от извитото към хоризонтал съотношение на усилване, т.нар. нелинейност, - ами компресира го входно, за да го пренесе чрез ниската си, диагоналната си зона; т.е. получава го усилен пределно от предусилвател... Изходното изкривяване е "рошаво", степента му се влияе от динамиката на боравене с инструмента; докато пък входната компресия уравнява динамиката. Но ако ли динамиката, с подходящи звукоотнематели и устройства, се уравни при самия инструмент, за да може усилвателят неподправено да усили каквото иде, - губи се плътността. Ингви в последна сметка търси не толкова изкривения звук, колкото уравнения и плътен.
Електрокитарният звукоотнемател. Електромагнитен е. Електрокитарната струна е от податлив на магнетизиране метал. Магнитче е насочено нагоре към струнния участък над себе си с един от своите полюси по същия начин, както и по същата напречно отсечка магнитчетата за останалите струни. И е навита около редичката магнитчета електрическа намотка хоризонтално, в която при трептенето на струните се индуктира в съответствие и във взаимофаза от намагнитените участъци електрическо напрежение, сигналът. Но намотката антенно улавя електромагнитни смущения, индуктира се шум. И най-вече от честотата на електрозахранващата мрежа: 50 Hz в Европа, 60 Hz в САЩ; та 60-те херца са по-чуваеми, защото индуктират по-високо напрежение... А щом се постави отдолу без магнит втора намотка, навита в обратната посока, и се свърже с първата успоредно, ами индуктираният шум ще се взаимозасрещне в зародиш и самоунищожи. Проблемът е, че втората намотка, макар отдалеч, ще улавя струнното трептене, ще се понижи чувствителността на звукоотнемателя, доколкото електромагнитното поле отслабва с квадрата от разстоянието. Компенсира се от спецификата на усилване при Ингви това; Ингви се ползвал от ситуацията 20 години... Пък ако втората намотка, както си е обратно навита, се редоположи под струните с първата, свърже се последователно, за да се сумират по напрежение двата сигнала, та се поставят противопосочно на магнитчетата на първата магнитчета, общият сигнал, да, ще излиза силен и обезшумен - ала взаимонасложен, размил детайлите си... Явил се накрая някой, който се приближил и предложил еднонамотъчна чувствителност и детайлност, заедно с двунамотъчно безшумие. Върнал се 46 пъти, когато Ингви отдавна се радвал на името си.
