Че във социализъм степента на капитално потапяне е контрапроизводна,
т.е. индивидуалната съпоставка социалистически е наистина
продоволствена,
но по сетивност на личността (обречен е икономически
Философът на изолация, хранилка); пък във капитализъм контрапроизводна е
степента на социално потапяне, т.е. индивидуалната съпоставка
капиталистически е наистина икономическа,
но по енергията на богатство
(обречен е продоволствено на маргинализация "шейхът", доилка). Проблемът
тук е, че Философът, без времево да се пребори със своите местни "шейхове" - ами няма как от социализъм да преходи в капитализъм...
Та
идеята за комунизъм е, щото сетивната уравниловка да противостои на
синергията.
Какво собствено е "държавен капитализъм"? Носеше се току преди да падне Бай Тошо анекдотичното прозрение, че "държавата вече няма да пасе кравата, но само ще я дои". Кравата! Това си е пак социализъм, разчитащ обаче на навика. Но комунизмът направо на втора природа ще разчита.
