Господарският хедонизъм отвежда при вечността, т.е. божествена 
самозабрава, сливане с "боговете"; махмурлукът иде да напомни човеку 
мимолетността, как всичко е било сън: Гръцката трагедия, съчетавайки 
сценично двете, играела терапевтична роля, вразумявала... Пък робският 
хедонизъм възвестява "веднъж се живее"; махмурлукът, припомняйки за 
вечността, притегля разум наместо покривало.