Господарският хедонизъм отвежда при вечността, т.е. божествена
самозабрава, сливане с "боговете"; махмурлукът иде да напомни човеку
мимолетността, как всичко е било сън: Гръцката трагедия, съчетавайки
сценично двете, играела терапевтична роля, вразумявала... Пък робският
хедонизъм възвестява "веднъж се живее"; махмурлукът, припомняйки за
вечността, притегля разум наместо покривало.