Дирак и Айнщайновата симетрия

"Господ не си играе на зарове", заявява Айнщайн... 

Движещата се по преместване точка е "cue-ball-ът" на скаларна функция,
че по скала функцията всеки път се определя за сметка на аргумента си - несиметрия.

Движещата се по разпространение точка е "cue-ball-ът" на векторна функция,
че спрямо направление функцията всеки миг се определя заедно с аргумента си времето - симетрия.

Бързината на разпространението спрямо направлението е c > v, бързината, с която направлението нараства; и ето че (ct)² - (vt)² = (cT)², където абсолютното време е t, 
пък относителното време е T, т.е. че t² = T² / (1 - v²/c²) → (ct)² = (cT)² / (1 - v²/c²).

Разпространението се спряга по направлението, като се положи cT = ct' - vt' 
(ct = x, ct' = x'), където t' е едно фиктивно време: x' - vt' = x √(1 - v²/c²), Лоренц,
предвид че преместването съответства чрез x' - vt' = x, Галилей.

Ала съответствието се премахва посредством v << c.

И се достига до f(v) = x' - vt' = x √(1 - v²/c²), та симетрията пространство и време 
е налице.

Ала по отношение на каква основа?

Топография: dx/dt = f(dv/dt).

dx²/dt = c² d[x'²/(c² - v²) - 2x't' v/(c² - v²) + t'² v²/(c² - v²)]/dt
              ----------
d[vⁿ/(c² - v²)]/dt = [(c² - v²) dvⁿ/dt - vⁿ d(c² - v²)/dt] / (c² - v²)² =
{v^n-1 [nc² - (n - 2)v²] / (c² - v²)²} dv/dt:
              n = 0 → [2v / (c² - v²)²] dv/dt
              n = 1 → [(c² + v²) / (c² - v²)²] dv/dt
              n = 2 → [2c²v / (c² - v²)²] dv/dt
              ----------
2x dx/dt = {[2c²x'²v - 2c²x't' (c² + v²) + 2c⁴t'²v] / (c² - v²)²} dv/dt
dx/dv = (x'/x) [2vx' - (v² + c²) t'] / (1 - v²/c²)², тензор.

Дирак, критикувайки Айнщайн, има предвид, че квантовото пространство 
и квантовото време са насъщни - основата на тяхната симетрия е иззета отсам
поради екзистенциална мотивация.