Инерция: тензорното поле е континуално и ето защо ако точка се пръкне в обхвата на тензор, ще се "хързулне" към центъра със сила, която енергийно се определя от полегатостта на полето и от близостта до центъра, т.е. става въпрос за чисто ускорение, та енергията, за да се породи изобщо такава сила, квантовата енергия, ако тук я има*, не може да бъде друга, освен просто на сгъстяване, честотна, пропорционална на честота, при което положение силата е енергията за период, ами hω/T:
h, коефициентът на пропорционалност, т.нар. Константа на Планк
(ħ = h / 2π, Константата на Дирак);
ω, бързината на пълното радарно завъртане около центъра → амплитуда, A
(f = ω / 2π, честотата при текущото завъртане);
Т, периодът на завъртане → гъстота, F
(ωT = 2π).
Гравитацията квантово се свежда до еластика, екзистенциална мотивация, поради която времето (t) се "чува" f(x) =∑t(Δt) At
sinc(Ωx - tπ), пространството (x) "звучи"
f(t) = ∑x(Δx) F(x) sinc[(t - x)π]: Ω, сетивност; x(Δx), резолюция.
* Проблемът е, че при Айнщайновата гравитация квантова енергия (гравитон) не е открита, открива се при "житейската гравитация", т.е. при тежнението.
